Пожари, злонамерена намеса, чужди селскостопански животни, диви животни – често коментирани заплахи за фермерите, в опазването на обработваемите им площи и пасищата. Почти не се говори обаче за глутниците бездомни кучета, които са също проблем особено за пасищното животновъдство.

„Какъв контрол и мерки се вземат, за да се прекратят популациите на бездомни кучета в землищата на селата? В Европа няма такива. Това да се хващат, кастрират и да се връщат обратно, не е решение относно пасищното животновъдство”, попита народен представител от парламентарната трибуна.

С решение на Министерския съвет от 2019 г. е приета Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Общинските съвети приемат плана за нейното изпълнение, а съответният кмет организира дейностите, включващи залавяне, идентификация, кастрация, обезпаразитяване, ваксинация и връщане по места на бездомните кучета. Това са част от вменените задължения на общинските власти.

В Закона за ветеринарномедицинската дейност пък са разписани задълженията на собствениците на домашни кучета, кметовете на общини, райони и кметства. 

„Към днешна дата на национално ниво проблемът с увеличаването на популацията на безстопанствени кучета е свързан предимно с недостатъчната информираност на стопаните за техните задължения. Извършването на нерегламентирано развъждане на домашни кучета има основополагаща роля за проблема”, гласеше част от отговора на агроминистъра Кирил Вътев.

Разчитането на съвестта на стопаните не звучи обнадеждаващо. „Това, че някои са безотговорни към животните си, не означава, че трябва да спрем да мислим по този проблем”, коментира депутатът в зала. От друга страна, едва ли връщането на обработените животни по места също ще реши проблема, който те все пак ще продължат да създават на животновъдите.

Министър Вътев подчерта, че се забелязва увеличаване в броя на приютите на безстопанствени животни в сравнение с предходните години. 

На пръв поглед проблемът с кучетата може да звучи някак дребен на фона на всички останали в родното земеделие, но той е още един нагледен пример за способността ни като политика и общество да подобряваме средата и условията, в които живеем.