„Проблемът с кадастъра, отчуждаването, неправомерното използване на земеделски земи, рекултивацията, която не се случва”, са важните теми, които Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) очаква да обсъди с новото ръководство на Земеделското министерство, сподели пред Агри.БГ председателят на асоциацията Стайко Стайков.

Питаме ви: Планирате ли да прилагате някоя от Екосхемите?

По думите му в земеделските площи се изхвърлят строителни отпадъци от инфраструктурните проекти (магистрали, пътища…), които после никой не оправя, а рекултивацията на площите е за сметка на собствениците. „В момента при отчуждаване на имотите дори когато е за един декар собствениците поемат изцяло разходите, което е несправедливо”, отбеляза Стайков и добави:

„Цените и закона, по които работим в момента, са отпреди 30-40 години. Държавата трябва да помисли новите оценки по какъв способ да се правят, така че да се тръгне от някаква минимална съвременна цена, а оттам нагоре да има бонитет. След 1-2 години инфлацията расте и сумата се обезценява. При отчуждаване сега, парите се получават след години. Ние по-големите собственици  ще го преживеем, но от тази несправедливост страдат най-вече малките собственици. А в бъдеще предстоят нови пътища, магистрали и прочее.” 

Браншовият представител подчерта също, че таксите, когато се жали цената при отчуждаване, са скочили сериозно, което отказва стопаните. „Не може, когато ти си ощетен, да ти слагат и експертизи и всичко принудително за твоя сметка. А когато не жалиш тук, ти не можеш да имаш и претенции в Европа”, обясни той.

Стайко Стайков: Трябва нещата да са уредени по-друг начин. Когато собственикът не иска да му бъдат преведени някакви минимални средства или да му се даде възможност да обжалва, или ако е по-голям парцелът, да му се замени с такъв от държавния поземлен фонд, както е предвидено в закона, но не се спазва, защото процедурата е много трудна.

На годишния форум на БАСЗЗ експертът по поземлени отношения към агроминистерството Кирил Стоянов отбеляза, че темата с отчуждаването на парцели е чувствителна както за засегнатите лица, така и за държавата. По думите му не винаги има нужда от обезщетение, защото много неща могат да се решават със самата инфраструктура. 

„В Германия, Холандия, Испания… има закон за принудителна комасация. Но трябва нивото на обществото да е стигнало доста големи висини, за да може да възприеме нещо, което е насилствено, но в същото време е за добро и да не го атакува по съдебен ред, защото такива дела дори и в Испания примерно се точат по 10 години”, коментира Стоянов и добави:

"Има многократни становища в Министерството на финансите, в които се казва, че за Държавата е по-правилно обезщетението с пари. Знам, че на вас това не ви харесва, но в дългосрочен план за Държавата е важно да притежава собственост върху земя, за да може да си гледа стратегическите цели, а те ще идват тепърва."

На срещата отново се заговори за необходимостта от Национална поземлена банка, която според експерта не би трябвало да се ограничава само до държавния поземлен фонд. „Може да има и общински поземлен фонд, и частни земи в една такава институция. Много неща могат да се развият в полза на това да се подобри животът в селските райони”, заключи Кирил Стоянов. По думите му законите в страната, засягащи темата, не са лоши, но са разположени на много места, а синергия между институциите често или липсва, или се получава бавно.

Във връзка със законите и контролът по спазването им Стайко Стайков отбеляза и че пашуването на животни в земеделски земи също трябва да е регламентирано, но се случва неправомерно.

„Няма последици, няма решение на проблема, няма адекватен контрол. Ние не искаме да има напрежение между животновъди и земеделци, но липсата на контрол от държавата води до лични битки, от които страдат и двете страни. Ако все пак се стигне до глоба, то тя е примерно 100 лв. при щета от десетки хиляди левове. Когато няма адекватни на щетите глоби, нарушителите нямат страх от закона”, заключи Стайко Стайков.