Регламентът за дерогация по ДЗЕС 8 влиза в сила от 14 февруари и се отнася до т.нар. угари. Какво е разрешено и какво не по стандарта и защо се стигна до приемане на изключения, Това разясни в Балчик Аделина Стоянова, директор на Дирекция „Директни плащания“, пред членовете на Асоциацията на българските зърнопроизводители 2006 от община Генерал Тошево. 

Още по темата: В България няма да се оставя земеделска земя под угар през 2024 г.

Официалната констатация на ЕС показва, че през 2022 г. стойността на продукцията от зърнено-житни култури е 80,6 млрд.евро, а през 2023 г. – 58,8 млрд.евро.

Сериозният срив от 27 % се дължи основно на спада в цените на зърното, а не на спад в производството, и е един от главните аргументи на ЕК да разреши дерогация по ДЗЕС 8, посочи Аделина Стоянова. 

Изключението е само за 2024 г. и се отнася до следното: Изискването на стандарта е минимум 4 % от обработваемата земя да бъде заделена за непроизводствени цели. Вместо да се оставя земя под угар, тя да бъде заета с азотфиксиращи или междинни култури.

„Решението за дерогацията трябва да бъде взето до края на февруари като съответно всички държави, включително и България, трябва да разпишем за 2024 г. как разбираме прилагането на този стандарт“, изтъкна експертът. Площите, които в момента не са засети, могат да бъдат с азотфиксиращи култури, като коефицентът е 1 и се отчитат за целите на изпълнение на стандарта. Когато междинните култури се отглеждат без използване на ПРЗ след основна култура, те също са с коефициент 1.

Тази дерогация оказва влияние върху още два стандарта и върху екосхемите. „Именно затова предстои първо да се вземе национално решение дали искаме да се възползваме от тази дерогация, а няма причина да не го направим. И второ, ако ще се възползваме, то при какви условия ще бъде това“, допълни Стоянова.

В случай че стопаните искат да се възползват от признаването на междинните култури за целите на стандарта, освен че няма да се прилагат ПРЗ, трябва да бъде определен период от време, в който те да бъдат на полето. Най-логично е срокът на междинните култури да съвпада с покривните, за да може едновременно да се изпълнят две изисквания. Например в равнинни райони като Добруджа до 31 октомври всяко стопанство трябва да поддържа 80 % от площите с покривни култури. 

„Тази година имате няколко опции. Първата е оставяте угар, както беше до момента. Втората – върху тези площи може да сложите азотфиксиращи култури. Ако обаче сте решили да засеете пролетници, тогава от площите от пшеницата например, засети предходната година, след ожънването й може да сложите междинна култура. Така тя ще изпълни ролята на покривна култура за целите на два стандарта“, посъветва стопаните Аделина Стоянова по време на дискусията. 

Експертът допълни, че в рамките на Вишеградската група, в която е и България, страната ни продължава да настоява за дерогация и на ДЗЕС 6 и 7. Допълнителните екологични изисквания създават изключително много затруднения. У нас те са свързани и с масовите едногодишни договори за стопанисване и обработване на земята.