Въпреки че през последните години се дадоха известни средства за животните под селекционен контрол, с животновъдство все още е трудно да се излезе на печалба. Това каза Пламен Пенев, председател на земеделска кооперация в района на Попово и на Областния земеделски съюз на кооперациите в Търговищка област, за Фермер.БГ.
 
 
Кооперацията обработва около 15 хил. дка земя, има млечна ферма, в която се отглеждат 300 броя крави, порода Българско черношарено говедо.
 
По думите му животновъдството от дълги години е труден сектор.
 
„При толкова години на загуба, все още продължаваме да се занимаваме с този сектор. През последните години се направи т.нар. обвързано подпомагане. Дадоха се известни средства за животни под селекционен контрол, но все още е трудно да се излезе на печалба“, смята Пенев, който също така заедно с кооперацията отглежда около 500 дка с тикви и стопанисва над 150 пчелни кошера.
 
Една от най-болезнените теми за млечния сектор е цената на млякото. Фермерът има обяснение защо това е така.
 
„Цените на млякото са истерична тема, защото те определят колко ще загубиш или колко ще спечелиш. През годините те се променяха много. Имаше цена на млякото над 85-90 ст., имаше и цена на млякото от 40 ст. Сами може да си направите извода колко може да е доходът при такива големи разлики в цените“, обясни фермерът.
 
Кооперацията има над 260 член-кооператори, като през годините фермерите работят в различни землища, а сега те са решили да се концентрират само в едно. Цялата си продукция те реализират на родния пазар.
 
„Гледаме български сорт тикви по подмярка 10.2. „Опазване на застрашени от изчезване местни породи и сортове, важни за селското стопанство“. Смятам, че българските сортове и породи животни под една или друга степен трябва да се запазят. Не трябва всичко българско с лека ръка да се отрича. Тиквите реализираме на българския пазар“, каза Пенев.
 
Той добави, че вероятно съществуват варианти за износ, но засега фермерите не са търсили такива, цената у нас ги устройва.
Според  фермерът пчеларството е сектор, който в световен мащаб ще се развива още много за в бъдеще, затова и кооперацията решава да създаде свой пчелин.
 
„В началото се заговори за т.нар. медоносни култури. За да се субсидират, трябваше да има договор между пчелар и човек, който отглежда такива култури. Затова решихме да си направим малък пчелин. Започнахме с 25 кошера. Тази програма за медоносни култури не тръгна, но аз смятам, че пчеларството е сектор, който в световен мащаб трябва и ще продължи да се развива“, категоричен е Пламен Пенев.
 
Към момента кооперацията разполага с над 150 кошера, а меда продава на лицензирана фирма от Пловдив.