„Предвижда се образец на Плана за паша, който ще прави автоматична извадка на всички парцели, заявени като такива за пашуване от ИСАК”, заяви пред фермери в Казанлък Аделина Стоянова, директор на Дирекция „Директни плащания” в агроминистерството.

Разяснения по Кампания 2023 от Аделина Стоянова: Екосхеми за обработваеми площи

Експертът представи пет екосхеми, приложими за постоянно затревените площи. Представяме акцентите от нейните разяснения и отговорите на зададени от стопани въпроси. 

1. Екосхема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи

 

По нея се изисква екстензивна паша от 0,3 до 1 ЖЕ/ха, като на заявените площи пашата трябва да е минимум 60 дни през съответната година. За проследимост на дейността ще се ползва Плана за паша, който се представя до три седмици след приключване на кампанията.

„За всеки един от тези парцели фермерите трябва да кажат в кой период от годината предвиждат да пашуват животни и какъв е техният брой, за да може да бъде спазена гъстотата на екстензивната паша. За разлика от Хуманното отношение тук гъстотата на животинските единици се пресмята единствено и само от животните, които действително отиват на паша, а не общия брой на животните в стопанството”, уточни Стоянова. 

2. Екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал

 

„Когато говорим за постоянно затревени площи трябва да се прави разлика между тези поддържани чрез паша и чрез косене. Когато е чрез паша има допълнително естествено наторяване от животните върху терените. При необходимост при ливадите например и другите постоянно затревени площи, които се поддържат чрез косене, могат да бъдат приложени външни органични подобрители и интервенцията пак да бъде заявена за подпомагане. 

Количеството на азота, който трябва да бъде внесен е по компетенциите на вашия агроном, като за целите на тази екосхема, като за целите на тази схема общото количество азот не трябва да превишава 150 кг/ха. По Нитратната директива количеството е 170 кг/ха, но това е екосхема с по-висока екологична амбиция” обясни Аделина Стоянова.

На въпрос може ли да се ползва твърда оборска тор и течна такава вместо органичен подобрител, тя отговори, че е възможно, условието обаче е тази оборска тор да се е превърнала в органичен подобрител чрез аеробно или анаеробно третиране на база на технологията, която прилага съответният животновъд. 

За да може да ползва този органичен подобрител, фермерът трябва да има регистрация по чл. 229 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – да е одобрена технологията, по която той ще преработва тази оборска тор и съответно да може агрономът да прецени какво количество от подобрителя да се сложи в стопанството, така че поне 10% от потребностите на културата да са такъв органичен подобрител. 

3. Екосхема за намаляване използването на пестициди

 

„Единствената практика, която биха могли да прилагат фермерите е за обезаразяване чрез ПРЗ, затова и ставката е ниска – 5,88 евро/ха”, подчерта Стоянова. За целите на екосхемата не се използват ПРЗ, които са тотални хербициди и ПРЗ от Първа група.

4. Екосхема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура

 

Тук се запазват съществуващите елементи на ландшафта, не се прилагат ПРЗ и се премахват инвазивните видове.

„В пасищата фермерите могат да очертаят всички елементи на ландшафта и да ги заявят за подпомагане по тази екосхема, но трябва да съобразят, че при поддържане на постоянно затревени площи имаме ограничение от не повече от 100 дървета на хектар. Възможността за очертаване на 3 дка полска горичка по стандарта няма да може да се приложи, ако тя включва повече от 100 дървета”, обърна внимание Стоянова. 

5. Екосхемата за биологично земеделие (селскостопански животни) 

 

„Билогичното животновъдство от 2023 г ще се подпомага единствено и само в рамките на директните плащания с едногодишни ангажименти. В рамките на тази интервенция ще се подпомагат площи, които са постоянно затревени или обработваеми земи, заети с фуражни култури – биологични и в преход. Заедно с площите е необходимо да са налични и биологични животни или такива в преход. 

Тъй като това е екосхема за подпомагане на площ, но е обвързана с животни, фермерите които имат биологични животни и биоплощи, за да кандидатстват интервенцията, в заявлението си за подпомагане трябва да заявят площи – биологични и в преход и да посочат брой животни, които  ще бъдат изхранвани с продукцията, добита от биоплощите. При заявяването на броя на животните трябва да спазват съотношението от 0,15 до 1 ЖЕ/ха. Данните ще се взимат от биорегистъра. 

Особеното при тази интервенция е, че площите могат да получават подпомагане, когато са в преход само в рамките на 2 години. След това площта може да продължи да бъде в преход, но не и да бъде подпомагана по тази екосхема”, обясни Аделина Стоянова.

Накрая тя посочи пример за подпомагането, което ще получи стопанство от 30 ха постоянно затревени площи. (вижте снимката по-долу) Според сметките й то ще получи общо 14 427,10 евро или по 480,90 евро/ха.