Българското оризопроизводство е пред колапс. Към стария неразрешен с години проблем - разрушената инфраструктура на водните съоръжения, сега още два основни проблема - скъпите торове и горива, както и трудности с реализацията на арпата, застрашават бъдещето на бранша. 

Директни плащания: С 352 млн. евро повече получават фермерите за 7 години

Вследствие на това близо една трета от площите с ориз в България ще бъдат редуцирани за реколта 2022. Някои от фермерите изцяло се отказват да сеят ориз, а други ще свият производството си между 20 и 30 процента, а на мястото на ориза ще се отглежда основно слънчоглед.  Ако тази година бъдат засети 70 000 дка, ще е добре, коментира пред „Марица“ Георги Видолов, председател на Българската оризова асоциация (БОА). 

Видолов изчислява, че за тази година разходите за декар ще се увеличат с 30% и могат да минат 320 лв.
В сумата влизат 2-3 пъти по-скъпи торове, вода - около 60 лв. на декар, обработки и горива - 60-80 лв., семена, заплати и др. 

Той се надява водата, която и без това е скъпа, да не се увеличи. Председателят на БОА недоумява къде потъват парите, които всички производители на ориз плащат към „Напоителни системи“. Ние сме най-изрядните платци, само от нас в дружеството постъпват над 6 млн. лв. годишно. И вместо с тези пари да се прави рехабилитация на съоръженията, за тях отиват не повече от 200-300 хил. лв. на годишна база, но явно с нашите пари се пълнят други финансови дупки, подозира Георги Видолов. Той коментира и проблема със залежалата оризова арпа. Допреди пандемията голяма част от нея се реализирала в Турция, но сривът на турската лира, проблемът с транспорта, както и на руското нашествие на турския пазар са поредната бариера пред българските оризопроизводители.

Въпреки проблемите Георги Видолов е оптимист, че при добра воля от страна на правителството и Министерството на земеделието ситуацията в сектора ще се подобри. На това се надява и колегата му Георги Кутев, който отглежда в село Труд зърнено-житни култури, между които и ориз. Заради изброените проблеми той смята да намали площите с ориз и на тяхно място да сее слънчоглед, който „гълта“ по-малко производствени разходи. Ние искаме само рехабилитация на водните съоръжения, за да запазим обема на работа, а не финансово подпомагане, независимо че нашите субсидии са много по-ниски от тези на колегите в ЕС.

В момента сме като потъващ кораб и ако не се вземат спешни мерки, оризопроизводството в България е обречено на гибел. Ние сме част от една екосистема и заради нас могат да пострадат и други бизнеси. Например рибарниците в Труд се захранват с вода от оризопроизводителите и ако ние спрем да произвеждаме, фалират и те. От друга страна, без вода ще пострадат и флората и фауната, коментира Георги Кутев.