От години у нас се говори за коопериране, сдружаване на производители и дори на цели браншове. От дълго време говорим и за нуждата от Закон за браншовите организации в България, както и критерии за представителност. Такива все още няма.

Гласувайте: Настоявате ли за коригиране на Стратегическия план преди Кампания 2023?

Това е една от основните причини национално представените асоциации в земеделския сектор да седнат на една маса и да поговорят открито за проблемите, перспективите и учредяването на българска аграрна камара. 

Срещата, която се проведе във Велико Търново, приключи с подписването на меморандум за сътрудничество между 16 браншови организации от секторите на животновъди, зърнопроизводители, тютюнопроизводители, овощари, градинари, свиневъди, птицевъди, картофопроизводители, пчелари и биологични фермери.

"Първо показахме, че можем да седнем браншови организации от различните сектори на една маса; да говорим за нашите проблеми и съответно да търсим тяхното решение. Мисля, че това, което постигнахме днес не се случва често и съм оптимист, че ще доведем цялото това обединение до наистина един продуктивен и успешен край", коментира Симеон Караколев, съпредседател на НОКА и организатор на събитието.

"Тук сме на първа среща между 17 браншови организации. Има и още, които не можаха да дойдат. Събрахме се, за да говорим за едно обединение и нуждата от нормативно признати критерии или по-скоро наредба на Министерство на земеделието за определяне на критерии за представителност на браншовите организации. Това ни е нужно и към момента сме разговаряли доста затова. 

Споразумяхме се да подпишем меморандум, в който искаме в 14-дневен срок министерството да подготви нормативна уредба, да я представи и ние да я обсъдим. Впоследствие да работим в посока обединение на основните производители, които са в бранша", добави от своя страна Костадин Костадинов, председател на НАЗ.

Събралите се организации се обединиха около идеята да се създаде аграрна камара. 

"Поставяме си съвсем кратки срокове още в рамките на февруари месец да си направим повторна среща. На нея ще дебатираме в детайли какви критерии за представителност трябва да влязат и какви организации трябва да структурират аграрната камара, както и по какъв начин", разясни Караколев.

Цветан Филев, НАТ-2010: Ако трябва да отида малко по-далеч, идеята ни е може би в началото на 2024 г. тази камара да стане член на Copa-Cogeca. Това ни е целта!

Една от основните теми на събитието беше и определянето на критерии за представителност. Дискутираха се два варианта - дали критериите за национално представяне трябва да бъдат 2 от 3 или 3 от 5. Очевидно това ще се реши вбъдеще, след като от земеделското министерство представят своята визия. Организациите обаче са убедени в едно - критериите трябва да са еднакви за всички, за да има равенство. 

Според други фермери обединението в една аграрна камара няма как да се случи веднага, но пък предприемайки малки стъпки е възможно стигането до върха.

"Досега сме се съюзявали и сме били рамо до рамо, когато сме имали определени национални трудности. Но оттук нататък през един нов програмен период, който ще даде възможност на национално представителни асоциации да използват европейски средства за обучение на членовете си, за провеждане на редица мероприятия, смятаме, че създаването на една по-голяма структура би било добре като идея, но тя трябва да е призната от парламента.

Едва тогава да се нарече камара - една най-висша форма на управление на даден бранш.

Създавайки такива чисто профилирани камари и получавайки едни национални права, ще бъде много по-лесен процес, а вече тези камари постепенно да се обединят в една по-голяма национална селскостопанска камара, която да бъде както национална, така и международно призната - това е само елемент на едно близко бъдеще", каза Божидар Петков, председател на БАМ-Я.