От четирите зърнени култури, за които Украйна е поела ангажимента да забрани за продажба в държавите, пострадали от неконтролирания внос, България е най-засегната от вноса на слънчоглед.

Четете още: След протестите: Рано ли е да говорим за план "Б" за фермерите?

 

Не само най-голямото производство на слънчоглед в света е базирано около Черноморския басейн, но и преработката му се извършва основно в нашия регион. България произвежда годишно средно около 2 млн. т слънчоглед, а преработката е за 3 млн. т суровина и още 1 млн. т белен слънчоглед. От аграрното министерство не могат да пренебрегнат нито производителите, нито преработвателите на слънчоглед. 

„И преди войната България е купувала около 2 млн.т слънчоглед от чужбина, от началото на конфликта обаче се получи напрежение между производители и преработватели на слънчоглед“, коментира земеделският министър Кирил Вътев в предаването "Агросвят" по Дарик радио. 

Той припомни, че през миналата година в условия на дефицит цените на суровината за производство на олио достигнаха високи нива, а някой зърнопроизводители останаха със слънчоглед в складовете, заради очакването цената да се вдигне още. При земеделските производители се задържаха 600 000 т слънчоглед.

В момента обаче тече проверка защо, когато цената на слънчогледа в България падна и се движеше около 750 лв./т, в страната е внасян слънчоглед на 1000 лв./т, стана ясно от думите на министъра. 
Той е убеден, че за това няма икономическа и търговска логика, затова тепърва ще се изяснява защо е внасят по-скъп слънчоглед при положение, че вътре има по-евтина родна продукция. 
„Преди войната в страната имаше изключително добри търговски взаимоотношения между производители и преработватели на слънчоглед“, припомни Вътев. 

За министъра няма по-добро от това да произвеждаме повече продукти с добавена стойност, В момента България получава 150 лв./дка, а Нидерландия - 3000. Разликата се дължи на ниската производителност при нас и на високата в Нидерландия. 

Нашите проблеми идват от липса на напояване. В настоящата година сушата причини доста поражения откъм добив. В България прибираме около 400 кг/дка царевица, а в съседна Гърция където напояват добивите са около 1800 – 2000 кг/дка. И това стана като двете страни работят по правилата на Европейската комисия. Подобна е картината и при слънчогледа, разказа министърът. 

Той съобщи, че са направени контакти с Израел, както и с Нидерландия. Българска делегация е посетила и Румъния, където напояват огромни площи само с вода от Дунав. Нашите поливни площи клонят към 0% спрямо общата обработваема площ, въпреки че имаме предостатъчно вода за напояване. 

„Проектите, свързани с напояване трябва да бъдат прецизирани към отводняване“, смята министърът като се аргументира с природните катаклизми през това лято и наводненията, които предизвикаха. 

„В съседните страни – Гърция, Румъния, Турция, водата за напояване е на нулева стойност за земеделските производители. Плащат само за тока на помпите, които я доставят и за покриване на разходите за поддръжка. Но и това е изключително символична цена на фона на това което се плаща у нас за оскъдната част от страната, която се напоява“, коментира още земеделският министър Кирил Вътев в предаването на Дарик Агросвят. Грехота е да имаме толкова реки и язовири, а да не напояваме, заяви той. 

Целта в момента е да се върви директно към проектиране, тъй като имаме достатъчно водни тела, за да напояване. Това обаче ще доведе до промяна в нормативната уредба.