Вносни череши от Гърция и Турция изместват българските на пазара, докато родната продукция среща проблеми с реализацията, твърди Красимир Мазнев, който отглежда 150 дка от популярната кюстендилска череша.

Изкупуване на череши: 59 пункта са определени в Кюстендилско

Българските и чуждите плодове са със сходни цени и у нас има достатъчно продукция, за да задоволи търсенето, но въпреки това сергиите на тържищата и магазините предлагат по-често задгранична продукция, отколкото наша.

"И в момента е пълно на нашия пазар с гръцки череши. Вместо да продаваме нашата продукция, вкарват гръцки и турски череши. На същите цени са. Няма логика, няма недостиг на череши в България. Този проблем е от години", оплаква се производителят.

Това явление се наблюдава в цяла България и засяга производителите в редица райони на страната.

В Кюстендилско вече много хора са се отказали да гледат череши. Особено тези, които имат по-малки градини, лека полека ги продават през годините.

"Най-хубавият и уникален район за черешите остава без 100% реализация. Фабриките в района правят договори с Гърция, Турция и големи масиви в останалата част на България. Всеки ден пристигат тирове, а като дойде време да се прибира местната реколта, хубавите кюстендилски череши, те вече си имат налична продукция, не им трябва друга и цената става най-ниската изкупна", обяснява Мазнев.

Трябва да се направят още фабрики и преработвателни цехове, дори и държавна фабрика, според земеделеца.

Голям проблем за него и колегите му производители е загубата на руския пазар. Преди, докато е бил отворен, Русия е купувала всичко. Продавали са се дори най-лошите и некачествени череши. Сега обаче положението се е утежнило значително за фермерите.

За повечето от тях не е от голяма помощ и новото постановление на Министерски съвет, което задължи хранителните вериги да предлагат на рафтовете си местни продукти. 

"С мен вече се свързаха от някои от големите търговски вериги, а също и за износ. Те имат големи изисквания, а ние нямаме възможността да направим това, което те желаят - черешата да е преработена, охладена, пакетирана. При нас цикълът не е затворен, нямаме преработвателен цех и искаме качествена реализация и по-висока цена", споделя Красимир Мазнев.

В средата на юни ще започне кампанията за прибиране на късните кюстендилски череши. В момента в района се берат само ранните сортове и то все още не с пълна сила. Закъснението, заради неблагоприятните климатични условия тази година не е фрапиращо, смята производителят.

През миналата година брането е започнало около 9-10 юни, а сега се очаква началото му да бъде дадено към 15 юни. От година до година има разлика и е нормално да има 5 до 7 дни забавяне или избързване на кампанията.

Късните череши са всъщност известните кюстендилски череши, чиито качества им печелят почитатели в цяла България, обяснява Мазнев. Той обаче очаква по-лоша реколта, в сравнение с миналогодишната.

"Хубава реколта се очаква в гледаните градини, където се грижат хората  за тях. Там ще има качествена продукция и качествена реализация и количество. Като цяло реколтата ще е доста по-слаба от миналата година, макар че има доста противоположни изказвания на хора. Но това са хора, които не са ходили по градините и не знаят за какво става въпрос. Почти в целия кюстендилски регион отглеждаме масиви и работим с други хора и знам как стоят нещата", твърди земеделецът.

Студената пролет и сухата зима оказват много голямо влияние, цъфтежът е бил по-малък на места. От значение е и късното застудяване и минусови температури през март и април, обяснява той.

Още не е ясно какви ще бъдат изкупните цени и дали ще има проблем с работната ръка за прибиране на реколтата. Според Мазнев, тази година няма да е по-различна от останалите в това отношение, въпреки кризата. Работната ръка винаги е била дефецит. В района на Кюстендил има хора, които са останали без работа и вече търсят участие в беритбата.

Относно друг често спряган проблем - кражбите от овощните масиви, производителят смята, че поставената да бди срещу престъпленията жандармерия повече пречи, отколкото да помага.

"Те стоят по асфалтовите пътища, а не по масивите. Спират нас, като искат постоянно да носим документи, да показваме, че това е наша продукция, къде са нашите масиви. Спират берачите, проверяват ги, бавят ги. Опитват се да налагат часове за бране", разказва Мазнев.

Същевременно, за всички години, в които отглежда череши, той не се е сблъсквал с кражби. След тежък инцидент в района преди години, завършил с убийство, нещата са се поуспокоили и скоро не са се случвали посегателства.