Валентин Галчев започва да се занимава с отглеждането на лешници през далечната 2015 г. Постепенно за 6 години увеличава насажденията си като днес той стопанисва 289 дка и е член на Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България. За своя опит в производството на черупкови, изпитанията и проблемите, Галчев сподели пред Агри.БГ.

Гласувайте: Каква е изминаващата 2021 г. за вас? 

Как започна всичко?

Започнах да се занимавам с лешници през 2015 г. Постепенно увеличихме и площите. В момента отглеждам 289 дка в Ихтиман. Има нещо специфично при мен, че когато започна да правя нещо, първо го проучвам много дълбоко.

Обиколих и огледах градини в Турция, Азербайджан и Италия. Като видях за какво става дума, реших, че реално искам да се занимавам с това и направих лешниковите насаждения. Впоследствие след като беше създадена градината, реших, че трябва да се направи и преработвателно предприятие, за да може правилно да се съхрани и преработи продукцията. Навярно знаете, че ако лешникът не се изсуши добре, той гранясва и се развалят вкусовите качества.

Тогава обиколих всички преработвателни предприятия и се оказа, че за да може да работи едно такова нещо, трябва първо да създам пазар. Вкарах няколко пъти лешници от Азербайджан и ги разпродадох доста бързо в България. В момента преработвателното предприятие е все още проект, но вярвам, че скоро ще успея да го изградя с мои средства.

Иначе историята ми в сектора е интересна. В началото първоначално попаднахме на неграмотни агрономи; на измамници, продаващи посадъчен материал и в края на краищата се оказа, че цялата концепция е сбъркана и както бяхме засадили всичко се оказа, че трябва да започнем всичко отначало.

А как се остава мотивиран след нещо подобно?

Вече съм на такива години, че тази градина я смятам като мой пенсионен фонд, така да се каже. Мотивиран съм наистина много и дори увеличавам площите. Нямам притеснение относно резултатите.

Защо от всички сегменти в земеделието избрахте да се реализирате при черупковите?

Аз съм минал през много бизнеси. От всички тях научих едно - винаги когато съм бил зависим от човешкия фактор не е било добре. Затова, когато се чудех с какво да се занимавам в земеделието, се запитах къде ще бъда най-независим от човешкия фактор. Колебаех се между орехи и лешници, защото се оказва, че там ще мога да бъда най-малко зависим от човешкия фактор. Накрая след проучване избрах лешниците.

Но за беритбата също се нуждаете от работна ръка или разчитате на техника?

При мен всичките обработки се правят машинно. Имам всякакъв вид техника. Лешниците събирам лесно с комбайн. Общо взето са ти нужно единствено трима-четирима трактористи, нищо повече. Който и да е друг сектор от земеделието да избереш, в него ще си зависим от работната ръка! А това е един от основните проблеми в селското стопанство.

Освен работната ръка, кои са другите проблеми пред сектора?

Най-вече това, че не сме част от приоритетните сектори. Не виждам някакви други проблеми. И не го разбирам това, все пак в цяла Европа има обвързана подкрепа. А ние не я вземаме само, защото не попадаме в приоритетните сектори. Как може гърците, които получават субсидия за това производство, да се конкурираме с тях? Не можем, в никакъв случай!

Казвате, че сам ще изградите преработвателното предприятие. Защо не се възползвате от инвестиционните мерки?

В миналия програмен период кандидатствах за изграждане на градината. Не искам да чуя повече за Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ). Това е рекетьорска структура. Нямате идея какви загуби съм претърпял, благодарение на ДФЗ.

Най-пресният пример е със заявката ми за окончателно плащане. Подадох я на 23 август 2019 г. Тогава само 10 дни след това с мен се свърза човек, когото познавам, но не съм виждал отдавна. Настояваше да се видим спешно. Аз отидох на срещата и тогава той ме увери, че познава човек от ДФЗ и поиска от мен 50 хил. лева, за да ми изплатят в срок от 20 дни парите. И знаете ли какво стана? Аз отказах да платя тези пари и си получих окончателното плащане след 16 месеца - на 10 ноември 2020 г. Знаете ли какво означава за един бизнес да му задържат такава сума за толкова дълго време?

Най-лошото е, че цялата ни държава явно беше такава. Писах до къде ли не, но нищо не стана.

Заявката на новото правителство е да се справи с корупцията. Нещо, което присъства и в земеделието. Предстои да видим дали това ще се случи, но нещо друго, което вече чука на вратата е поредния програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП). Какви са очакванията Ви за новата ОСП?

Очаквам някой да се захване със сектора ни, да се очертаят реалните площи и да получаваме адекватна подкрепа, за да може да сме конкурентни на пазара. Работим с много малък марж, защото нямаме никакво подпомагане извън директните плащания. Не взехме Ковид плащане, не сме допустими при зимните пръскания, не сме и приоритетен сектор, така че не получаваме обвързана подкрепа. Нещо трябва да се промени!

Какво бихте казали на хората, които все още се чудят дали да инвестират в черупкови плодове?

Съветвам хората да инвестират, смисъл винаги има!