1. Гладната смърт - недостатъчно оставен мед ( по-малко от 2кг на пита). Семейството винаги трябва да бъде обезпечено с 8кг хранителни запаси, дори и през месец март. Хроничното гладуване и лошата кърмаческа дейност в ранна пролет са често явление и то обезсилва семействата, което довежда до пчели, които не са жизнени и загиват бързо.

2. Некачествена храна - манов мед, захарен мед, развален прашец, които разстройват обмяната на веществата и предизвикват тежки токсикози.

3. Лошо разпределение на храната - пчелите загубват контакт с нея.

4. Оставяне на пити с малко мед зад преградната дъска след зазимяването. Може да доведе до образуване на две кълба, които зимуват зле, и често загиват.

5. Слабо семейство, зазимено с 10 000 пчели, трудно оформя ефективно зимно кълбо.

6. Амортизирани зимни пчели, които дълго са кърмили и преработвали захарен сироп.

7.Ниска степен на мастна тъкан - мастно тяло. Това се случва, когато през месец август не е имало достатъчно прашец в семейството.

8. Лошо зазимяване - голяма влажност, стари пити, несъразмерно междурамъчно пространство.

9. Нашествие на външни неприятели - мишките и птиците са дразнители.

10. Силни ветрове при незащитен пчелин.

11. Зимна инвазия на кърлежова болест.

12. Междусемейни войни. Те обезсилват и преживелите победители.

Към невидимите причини, водещи до зимна смъртност се отнасят:

1. Метизирани пчели и майки. Те са загубили зимоустойчивостта си, не образуват ефективно зимно кълбо.

2. Срещат се увредени майки снеадекватно зимно поведение. Те се движат хаотично и не следват движението на кълбото.

3. Майки, които са били затворени повече от 5 дни, стават тежки инвалиди. Те също са с неадекватно поведение.

4. Слабостта на зимното семейство. То трябва да съдържа към 30 000 млади пчели - с достатъчно изградено мастно тяло, да са запазени кърмаческите им жлези, да имат добра обмяна на веществата.

Слабостта на семействата е най-страшната болест.

Вижте още: