Създаването на местни инициативни групи (МИГ) в малките населени места е добра възможност младите и активни хора да реализират идеи и начинания за развитието на селата. Именно тази възможност трябва да дава подходът ЛИДЕР от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013, по който днес министърът на земеделието и храните - Мирослав Найденов одобри 32 проектa на общини и неправителствени организации. Проектите са именно за създаване на местни инициативни групи. Общата сума на безвъзмездната помощ достигна 4,9 млн. лв. През месец юни бяха подписани още 71 договора и така от първата и втората покана по ЛИДЕР са одобрени общо 103 проекта, а финансирането за тях възлиза на 16,5 млн. лв.

Инициативата за създаването на местни инициативни групи поде преди близо три години Асоциация на българските села. Тогава АБС инициира и регистрира съдебно създаването на първата местна инициативна група за развитие на селата в Община Иваново. Реализацията на проекта се случи съвместно с представители на местния агробизнес и селския туризъм от селата в Община Иваново, читалището в село Мечка, кметът на село Кошов и др.

Проблемът при настоящите МИГ е, че те не са регистрирани от реално активните хора в селата, а фиктивно от кметове на общини, тъй като една МИГ е легитимна само тогава, когато кметът на общината сложи подписа си, коментира председателят на УС на АБС Борислав Борисов. В 90% от случаите тези местни инициативни групи са направени от кметове на общини, съвместно с приближени до тях фондации и организации с фиктивна дейност, за да усвояват пари от ЕС. Това са поредните кухи проекти, които не достигат до селата и хората там по никакъв начин няма да усетят тези пари.

На практика селата не могат да се възползват нито от подхода ЛИДЕР, нито от икономическите мерки на Програмата за развитие на селските райони, по които преди месеци бяха подписани нелепи проекти за озеленяване на общински паркове и т.н., вместо тези средства да бъдат отпуснати за инфраструктура, интернет и подобряване на живота в селата, коментира Борисов. Има и един малък процент проекти – около 10%, които са реални инициативи на хора в селата.

По същия начин, както националната селска мрежа, която също е част от Ос 4 на ПРСР няма да се състои, защото няма интерес, така и подходът ЛИДЕР няма да има никаква ефективност. Въпросните 90% от проектите се реализират само чрез стратегии, семинари, брошури и т.н.


Другият проблем пред селските кметове и НПО е неинформираността и тежките административни процедури по кандидатстването с проекти по ЛИДЕР. Има много противоречия и в самите мерки. Информационните кампании, които трябваше да се проведат още преди три-четири години пък, бяха проведени отново на книга. Много от кметовете на селата не са запознати с условията за кандидатстване, а тези, които са – зависят изцяло от подписа на общинския кмет, коментира още Борислав Борисов.

Прилагането на подхода ЛИДЕР у нас стартира с подготвителна фаза, насочена към инвестиции за организирането и създаването нa местни инициативни групи, които да изграждат стратегиите за местно развитие в селските райони на България. Целта на дейностите по подхода трябваше да е засилено участие и организиране на местните общности в процесите на развитие на селските територии чрез създаването на активни партньорства на местно ниво за реализирането на инициативите отдолу-нагоре, както и изграждането на местен капацитет и подобряване на качеството на живот в селските райони в България.

Към момента обаче – близо три години след старта на Програмата за развитие на селските райони, реален и видим резултат от нея в българските села все още няма.

източник: Село.БГ