Пчеларите също да бъдат подпомогнати с парите от кризисния резерв. За това настояват от Националния браншови пчеларски съюз (НБПС), апелирайки към служебния земеделски министър  Явор Гечев да предложи на Европейската комисия включването на сектор „Пчеларство“ официално в разпределението на тези компенсации.

Гласувайте: Виждате ли смисъл във фермерските протести в момента?

Брюксел взе решение да подпомогне земеделски стопани от България, Полша и Румъния, които са най-засегнати от вноса на зърнени култури от Украйна. Проектът на въпросния документ позволява тези три държави да отпуснат средства от собствените си национални бюджети в същия размер, като сумата за компенсиране на българските фермери може да достигне близо 33 млн. евро.

„Ние считаме, че сектор „Пчеларство“ е не по-малко пострадал от сектор „Зърнопроизводство“ и то в няколко посоки, а не само от директния внос на пчелен мед от Украйна на цени по-ниски от тези на себестойността на българския“, посочват браншовите представители.

Те цитират официални данни, според които над 50% от вноса на пчелен мед в ЕС се дължи на мед от Украйна на цени много по-ниски от пазарните. През последната година този внос както в България, така и на ниво Европейски съюз доведе до блокиране на пазара. 

„Големите преработватели и вносители в Европа спряха изкупуването на мед от пазарите на трите страни, визирани в документа, като това действие води до колапс на сектора в България, тъй като е блокиран най-големият ни пазар – този в Германия“, посочват от НБПС. 

Те припомнят, че пчеларският сектор не е ползвал de minimis за миналата година и определят помощите, получени по Ковид мярката и мерки 22.1 и 22.2, като недостатъчни, защото разходите, извършени през 2022 г. за поддържане на пчелните семейства, са двойно по-високи в сравнение с предходни години. Освен това липсата на достатъчно приходи от продажба на пчелни продукти е повсеместно явление. 

„По наши данни има над 6000 тона пчелен мед в складовете на пчеларите, който не може да се реализира при тези цени в ЕС и България. Голяма част от пчеларите имат и кредитни задължения, които няма как да изплащат, и ако няма някаква компенсация, ще се наложи да прекратят дейността си“, категорични са от Пчеларския съюз.

Според тях липсват конкретни и спешни действия от страна на служебното министерство не само за осигуряване на финансови компенсации, а и за привеждане на нормативната уредба в адекватно правно състояние, което да позволи и интеграцията на Националната програма по пчеларство в Стратегическия план за земеделие.