Бъдещето на храните е тема, която е на дневен ред в целия Европейски съюз. Дебатът по нея тече от различни гледни точки – екологична, социална, потребителска, земеделска. 

Храни и цифрови технологии във фокуса на EIT Food Startup Awareness Event

В новия мандат на Европейската комисия ще се работи по т.нар. стратегия „от полето до трапезата“. Все още се обсъжда какво точно ще включва тя и какво отношение ще има към Общата селскостопанска политика. Едно е ясно обаче, че произвежданите храни трябва едновременно да задоволяват нуждите на нарастващото население, но и да бъдат здравословни и щадящи околната среда.

Именно предизвикателствата в агро-хранителната система бяха тема на двудневен форум, организиран от Европейския институт за иновации и технологии EIT Food със сътрудничеството на Института за агростратегии и иновации.

„В агро-хранителния сектор първото и основно за мен ключово предизвикателство е да започнат да си говорят всички по веригата. Аз смятам, че имаме нужда от нова среда, в която да не говорим само за закони и субсидии, а да си говорим свободно, без много официалности, от какво има нужда един бизнес, като хранителния, какво земеделците могат да предложат и какво искат в замяна. Това ни е първото звено и ние трябва да си го пазим. Земеделците са ни ключови“, коментира организаторът Светлана Боянова. 

За много европейски страни предизвикателствата в агрохранителната система са доста сходни. 

„На първо място, населението в цял свят нараства с всяка изминала година и ние трябва да нахраним 10 млрд. човека до 2050 г. На второ място, все още имаме голям хранителен отпадък и не знаем как равномерно да разпределим храната, за да нахраним населението във всички страни. Разбира се, трябва да се справим и с предизвикателството да произвеждаме храната по един устойчив начин. Тъй като агро-хранителната система носи отговорност за отделянето на най-много въглеродни емисии и използването на вода, трябва да помислим и за това“, допълни Юлия Боднар от EIT Food.

Срещата в София събра на едно място различни заинтересовани страни. 

„Това са всички по агро-хранителната верига, започвайки от фермерите – производители на първичната суровина, преработватели, търговци, потребители, различни доставчици за земеделско производство, наука, държава. Да седнем и да поговорим за бъдещето на храните – как ние като държава виждаме агро-хранителната система в България през следващите години“, обясни председателят на Института за агростратегии и иновации. 

Неслучайно слоганът на EIT Food е „Да подобрим храната заедно“. 

„Тук се включва всяко звено от веригата – започвайки от нас, потребителите, които отиваме в супермаркета и не разхищаваме храна, и производителите, които произвеждат по устойчив начин. Искаме да ангажираме не само потребителите, но и университетите, изследователската част, бизнеса, и разбира се, производството. Само чрез обединяването на всички звена можем да постигнем иновация и да направим прогрес в агро-хранителната система“, убеден е експертът от EIT Food.

Догодина България ще се присъедини към групата от европейски държави със собствен агро-хранителен хъб.

„С EIT Food ние се опитваме да покрием колкото се може повече страни в Европа. И разбира се, ние разпознаваме България като много важна земеделска страна, в която се случват може би не толкова иновативни проекти. Затова нашата цел е догодина да отворим агро-хранителен хъб в България и да се опитаме да внедрим повече иновативни и образователни програми в агро-хранителния сектор“, сподели Юлия Боднар.

Една от често употребяваните думи по време на срещата беше стартъп. И тъй като си нямаме български еквивалент, попитахме експерта от EIT FOOD за какво точно става дума.

„Когато говорим за стартъпи, имаме предвид млади, иновативни компании, които излизат с продукти и решения, които не са били проучвани досега, справят се с нови предизвикателства в агро-хранителната система. Иновациите могат да идват както от професионалисти в индустрията, така и от изследователи или студенти в университета, които работят върху дадена иновация или продукт и желаят да ги комерсиализират“, обяснява Юлия Боднар. 

По думите на нейния колега Светлана Боянова вече само финансирането в агро-хранителния сектор не е достатъчно. 

„Дали ще бъде за научни изследвания, по инвестиционни програми, както е Програмата за развитие на селските райони или за конкурентоспособност. Пари има, обаче нямаме фокус. Ние не знаем какво искаме да направим с тези пари. Това е за мен проблемът, липсват ни идеи“, категоричен е експертът. 

Според нея трябва да се създаде подходяща среда за дебат, а първата стъпка беше поставена именно на това първо по рода си събитие, посветено на стартъпите в хранително-вкусовата промишленост. 

В дискусията през първия ден взеха участие представители на три министерства – на земеделието, образованието и икономиката. Браншът на преработвателите също имаше силно присъствие в лицето на Светла Чамова, Антоанета Божинова и Марияна Чолакова. 

Своите истории за успех споделиха и български компании с реализирани иновативни решения.

Вторият ден от форума бе посветен на предприемачи и стартиращи компании, които имат идея с висок потенциал в агро-хранителния сектор. С опитни обучители те обсъдиха как могат да я развият в успешен бизнес.