Ако собственик на самозалесила се нива иска да промени предназначението на имота си като гора и да я запази, трябва да премине през една дълга и не много евтина процедура. Това обясни пред Агри.БГ животновъдът и агроексперт Александър Петров в разговор за актуалната тема „гори и пасища“.

Ето защо има корекции по обвързаната подкрепа

Призивът на лесовъдите да се запазят повече гори, които все още са със статут на земеделска земя според Петров е добър, но нещата далеч не са толкова лесни. Споделя ни личния си опит:

„Нашата фирма има около 100 дка самозалесили се ниви като гори. Инициирахме сложни маневри, които с Регионална дирекция на горите (РДГ) Кърджали придвижихме до министъра, с необходимите документи за собственост, актуални скици и характеристики на имотите, за промяна на предназначението на площите от „друг вид земеделска“ земя в „гори“. Ние предпочетохме това нещо да си мине по начина на трайно ползване дървесни горски площи.

Говорим за масив, който навремето е бил определен за засаждане с дървета, има си лесоустройствен план противоерозионни и противопожарни бразди и т. н., просто във времето никой не си е направил труда да си го пише гора, а в кадастралните карти е останало като друг вид земеделска земя по начин на трайно ползване.“

Човек трябва да си сложи много голям грях да влезе и да прави пасище в тези земи, заявява Петров.

По думите му процедурата не е никак евтина и бърза. На него му отнело повече от половин година. „Една скица в кадастъра е 25 лв. При нас процедурата струваше 2500 лв., но и много време“, разказва стопанинът и смята, че това за много хора би било непосилно.

Александър Петров: И в момента в Изпълнителната агенция по горите би следвало да има процедура, при която, констатираните от нея вече като гори имоти с НТП Земеделска земя, подлежат на промяна на предназначението си след съгласието на собствениците на земята за тази промяна, т.е., самият собственик има право на избор, НТП гора или друг вид земеделска земя, но оттам следват редица въпроси, като например: Как се грижим за самата гора ако предпочетем земята да е гора и обратната страна - как премахваме растителноста от земеделската земя?

Проблемът е, че в документите на РДГ има данни, но в кадастъра не са нанесени.

По скица имотът продължава да си се води друг тип земеделска земя. До времето, в което се стига до изключително трудната процедура – министерска заповед, с която се одобрява тази промяна“.

Петров подчертава, че за по-слабо залесените имоти, които са без лесоустройствн план и имотът е придобит по някакъв начин, няма никакво основание това да рефлектира върху животновъдите и да бъдат спирани от това почистване. 

„Там трябва да има съдействие от Агенцията по горите за бързото и скоростно почистване при желание от страна на бенефициентите или земеделското министерство и Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) да променят критерия за наличието на броя дървесна растителност в хектар площ, подходящ за подпомагане. Така ще може да се угоди хем на Агенцията по горите, хем на ДФЗ за поддържане на земята в добро земеделско състояние – много е тънка границата“, смята експертът.

Петров припомни, че и сега контролът над земеделските стопани е на лице и може да бъде осъществяван. Землищата, които попадат в районите от Националната екологична мрежа НАТУРА 2000 например, не могат да бъдат променяни. Има вече постоянни спътникови снимки, които констатират по кое време на денонощието в даден парцел има гора и кога се е превърнал пасище. И все пак, ако се търси политика в посока на запазване на горите и залесяване, не са достатъчни само инструменти за контрол и санкции, а такива за насърчаване. Петров подкрепя идеята на лесовъдите за финансов стимул на земеделците да стопанисват гора

Александър Петров: „При стопанисването на гори няма подпомагане за стопаните. Единствената опция е, че някои от териториалните предприятия на държавните горски стопанства изкупуват гори от физически лица, спазвайки конкретните критерии за близост до държавен имот за лесотехнически изисквания и т.н. 

Към момента практиката показва, че колкото и налични имоти да имаме гора, те си стоят така и си растат гора,което няма лошо, но няма никакво пдпомагане

В новия програмен период, ако действително зачитаме някои приоритети за залесяване и опазване на тези територии, особено на слабопродуктивните земи, които са осма, девета, десета категория, би било много добре стопаните им да бъдат подпомагани  да водят някаква поддръжка – пожарни полоси примерно“.

"Има едно такова чувство на уважение и респект, когато влезеш в едни такива насаждения и ги видиш как растат, не можеш да вкараш в тях горски мулчер или нещо подобно. Тази гора е била там преди нас и ще остане и след нас", казва за финал Александър Петров