През втората половина на XVIII в. настъпва разцвет в развитието на коневъдството в Русия. Били изградени много конезаводи, които задоволявали големите нужди на страната. През този период насоката била да се създадат преди всичко ездови кавалерийски коне. Конезаводите не са допринесли за създаването на породи от впрегатен тип. Незадоволителната им работа се дължала на безсистемното кръстосване на местните коне с голям брой внесени породи. Този хаос в племенната работа без установен принцип на творческа селекция и лошо хранене и гледане на младите животни не позволил да се развият и закрепят наследствените качества на потомството.

В отделни конезаводи, ръководени от феодалното дворянство, се удало да се подобри племенният състав. Конезавод, в който в продължение на десетилетия е водена планомерна, творческа работа със задача не само да се запазят качествата на внесените породи, но и да се създадат нови, бил Хреновският конезавод, изграден от граф Алексей Орлов. В него е създадена една от най-ценните породи коне - Орловски рисак. По произход породата орловски рисак е полукръвна, тъй като в създаването й са участвали в еднаква степен коне от европейски и от източен произход. Целта на граф Орлов била да създаде порода с красотата и подвижността на източните и с масата на западните коне.

В Хреновския конезавод през 1778 г. първоначално имало 41 жребеца и 78 кобили от 10 различни породи. В количествено отношение преобладавали английски ездови и арабски коне. Освен тях имало коне от холандски, датски и мекленбургски произход. Успехът в работата се дължал на това, че граф Орлов съумял да използва ценните качества на някои коне, а в получените в резултат на кръстосването приплоди да задържи всичко необходимо за неговите цели.

Между първите специалисти, спомогнали за закрепване на поставеното от Орлов начало за по-нататъшно усъвършенстване на Орловската рисиста порода, трябва да се отбележи и името на В. И. Шишкин. Неговата заслуга се смята не по-малка от тази на Орлов. Той е записал родословието на всички орловски коне най-подробно. През 1825 г. Шишкин внесъл от Холандия 5 холандски кобили, които използвал в племенната работа. Чрез тях той искал да увеличи масивността, ръста и по всяка вероятност скоростта на конете при движение тръс. От тях са получили много добри жребци, които допринесли за укрепване качествата на породата орловски рисак. От Хреновскня конезавод чрез закупуване на жребци и кобили са създадени Подовският и Казахският конезавод. Постепенно породата орловски рисак се разширявала и към 1900 г. наброявала около 10 000 жребеца и 100 000 кобили. Орловският рисак се наложил като основна порода във всички губернии на Европейска Русия и в някои други райони на страната.

Още при Орлов конете от породата получили екстериорните форми, които са запазили и досега. Първоначално в породата са наблюдавани два типа: единият по-близък до конете с източен произход, другият по-масивен, с уклон към датските и холандските коне. Развъдната цел впоследствие била да се уеднакви типът и да се увеличи скоростта на конете.

Конете от орловската порода се отличават с масивна, често пъти възгруба глава, с прав, а понякога с изпъкнал профил. Очите са изразителни, ушите са средно големи. Шията е по-къса, обикновено права и в някои случаи лебедова. Холката е средно висока, дълга, добре изразена. Поясницата и крупата са широки и добре замускулени. Гръдният кош е широк, не много дълбок, със закръглени ребра. Крайниците са високи, със здрави стави и сравнително големи копита. Рамената са къси, а подрамената - дълги. Характерно за породата орловски рисак е свободното движение в тръс с широка крачка. При бързия тръс свободно издигат предните крайници и ги свиват така, че задните крайници обикновено стъпват с около 10 см пред предните. Това прави хода тръс много производителен. Крупата и задните крайници са покрити с обилна мускулатура, което дава сила и мощ на конете при движение.

Преобладаващи цветове на косъма са сивият и черният. Не са редки случаите на кестеняв и алест цвят. Макар и рядко, при някои от конете се срещат кулест и цвят изабела. Или по отношение на цвета на косъма има богато разнообразие, което се дължи на различната наследствена основа, идваща от изходните породи.

Някои екстериорни особености показват, че заедно с цвета в потомството се предават и редица други качества от прародителите. Основен недостатък в породата досега са слабите крайници, по които често има слонова постановка и трошлив рог на копитата. Към суровата конституция, която често се среша, трябва да се отнесат и слабостта в предните крайници и изрязаността под коленете, понякога съпроводена с козинец.

По телесни размери орловският рисак спада към типа на конете от полукръвните породи.

Височината и обхватът на свирката показват, че костната система е масивна.

Орловският рисак е световно известен с производителните си качества, получили международно признание още в началото на създаването му.

Още след раждането кончетата заедно с майките се отглеждат на богати просторни пасища, където има достатъчно възможност за свободни движения. След отбиването до двегодишна възраст те се отглеждат при табунни условия и при специални програми се движат ходом и тръс. Рисаците се включват в тренинг от млада възраст. Още след като навършат 1.5, години те влизат в подготовката и на 2 години вече се изпитват при състезания. При по-голямата част от тях тренирането продължава до навършване на 4-ата, 5-ата година, а при някои и до по-напреднала възраст. Това дава възможност за правилно развитие на всички органи. Дългото изпитване спомага за селекционната работа. За разплод се оставят най-добрите жребци и кобили. По този начин постепенно се натрупват и затвърждават желаните за породата качества.

Особености в племенната работа на породата орловски рисак

За разлика от работата с голяма част от културните породи коне, при които племенните книги са заведени едва след признаването на качествата на породата като цяло, при орловския рисак племенната работа била поставена на високо равнище още през началния период. Това се вижда от подробно заведената от Шишкин племенна книга. Основен принцип при неговата работа било прилагането на линейното развъждане.

Водейки развъдната работа с породата, Шишкин избягнал опасността от родствено съешаване. Като прилагал и усъвършенствал установените от граф Орлов нови за времето си развъдни методи и развъждане по линии, той създал структура на породата орловски рисак. Определено може да се каже, че линейното развъждане при конете е внедрено за първи път в Русия от граф Орлов. В това се състои и най-ценната му заслуга в областта на племенното дело.

През следващия етап Шишкин се стараел да увеличи броя на линиите в породата. Той не изпуснал нито един от типичните, но с добри бегови качества жребци да не го включи в разплод и впоследствие да развие линии с нови качества. Като имал предвид качествата на родителите, той виждал развитието на породата в структурно отношение с години напред. Обикновено Шишкин е залагал много нови линии от жребии, получени в резултат на инбридинг в продължение на 1-2 до 3 поколения. Използвайки ценни жребци със затвърдени наследствени качества и добри спортни постижения, той формирал нови линии, след което избягвал инбридинга и преминавал към междулинейно кръстосване. При съчетаване качествата на линиите при междулинейното кръстосване той давал облик и тип на новите линии.

В други случаи Шишкин въвеждал нови линии на ценни разплодници не чрез синовете, а чрез дъщерите.

Основният стремеж на Шишкин бил да създаде богато разнообразие от линии и фамилии, да създаде генеалогично сложна, нееднородна структура на породата орловски рисак.

Създаването на Орловската рисиста порода е класически пример за решаване на трудна зоотехническа задача - създаване на нова порода коне, притежаваща много качества - добър екстериор, голяма скорост и др.

Историческата роля във воденето на племенната работа се състои в това, че Шишкин е следил отблизо новите постижения в областта на коневъдството в света и е прилагал всяка новост при работата си в Хреновския конезавод.

Използвайки ресурсите на завода, Шишкин не се отказал от онова, което можел да вземе отвън. Още по времето на Орлов той виждал, че основен източник за поддържане на голяма скорост в създаваната порода са холадските рисисти коне. Когато възникнала опасност от намаляване на скоростта, Шишкин прибягвал до вливане на кръв от тази порода. По същия начин той постъпвал и в случаите, свързани с екстериора. За получаване на хармонични коне прибягвал до вливане на кръв от ездовите коне източен произход.

Вижте още: