Изпитванията на ездовите коне имат за цел да се прояви тяхната племенна стойност, затова те се организират от съответните органи, които се ръководят коневъдството в страната, и се провеждат въз основа на специален правилник. Ездовите коне се изпитват в надпрепусквания без препятствия (гладки надпрепусквания) и в надпрепусквания през препятствия. В надпрепусквания се изпитват двегодишни и по-възрастни коне от породата чистокръвен английски кон и тригодишни и по-възрастни от останалите породи.

Двегодишните коне се изпитват на разстояние от 1000 до 1600  м, тригодишните на разстояние от 1200 до 3200 м, а по-възрастните - до 4000 м.

Надпрепускванията през препятствия биват два вида: през храсти и стипъл-чейз. Надпрепускванията през храсти може да се провеждат на писта за гладки надпрепусквания, като по нея се поставят изкуствени храсти наречени фенчове. Провеждат се обикновено на разстояние от 2400 до 3600м. Изпитванията в  се провеждат на специални писти, по които на различни разстояния се разполагат постоянни препятствия от различен характер, като водни и сухи канали, широки най-малко 2,5 м, каменни и тухлени стени, високи не по-малко от 1,2 м, храсти, съчетани с ров бариери, и др. Минималното разстояние за стипъл-чейз е 3200 м. През храсти може да се изпитват тригодишни и по-възрастни коне, а в стипъл-чейс четиригодишни и по-възрастни, като по-младите се допускат да участват на по-малките разстояния, а по-възрастните - и на по-големите.

Най-трудният стипъл-чейз е Ливърпулският в Англия, който датира от 1863 г. Пистата на хиподрума има 17 препятствия, но тъй като тя се минава два пъти, повечето от препятствията се скачат по два пъти. Първоначално маршрутът бил 4 мили (6435 м), след това бил удължен на (8045 т), а впоследствие бил утвърден на 4,5 мили (7216 м), което разстояние е запазено и до днес.

След Ливърпулския по трудност следва Големият пардубицки стипъл-чейз в Чехия, който датира от 1874 г., на разстояние 6900 м с 31 препятствия, от които най-трудно е така нареченият голям таксис. Той представлява храст, висок 1,5 м и толкова широк, зад който следва ров дълбок 2 и широк 5 м. За да преодолее това препятствие, конят трябва да направи скок най-малко 7 м. През 1970 г. за пръв път наш кон 1 българската кобила Везна от конезавода „Стефан Караджа" – спечели Големия пардубицки стипъл-чейз. В Пардубице се провеждат и други изпитания на стипъл-чейз на разстояние от 3600 до 5000 м.

вижте още:

Групов тренинг на коне

Руски тежковозен кон

Прескачане на препятствия - конкур-ипик