Стопаните в социалните мрежи се шегуват, че e 24-и и се усеща като Бъдни вечер. Даже май тогава беше по-топло. Но пък снимките от миналата година по същото време показват, че отново е било студено и снежно, така че настроенията на времето вече не изненадват никого.

Овощари треперят над градините си в Северозапада

Валежите са предимно от сняг, но на повечето места са слаби. Прогнозата е те да намаляват и да спрат почти навсякъде. Вятърът също постепенно ще утихва, но поривите са северни и студени, особено в Източна България. 

В четвъртък на изток отново може да прехвърчи слаб сняг. На запад облачността ще е променлива с тенденция към разкъсване. Сутрешните часове ще са студени, като в областите София, Перник, Кюстендил и Благоевград термометрите ще заковат на минус 10 градуса.

Добрата новина е, че от петък ни очаква затопляне. През почивните дни слънцето ще е още по-щедро, а времето – пролетно. На места температурите ще надвишат 15 градуса.

Какво донесоха променливите температури на овошките?

Съвсем очаквано студовете се оказаха критични за ранните сортове кайсии, както беше и миналата година. Тогава земеделският министър на няколко пъти посочи, че 35% от насажденията с кайсии са унищожени напълно от измръзване. Тази година реколтата отново е пред провал, коментира Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари, пред Монитор.

Той припомни, че и тази зима е била топла и овошките не са били в дълбок покой. При първото затопляне те са влезли във вегетация, но рязкото застудяване в средата на март доведе до почти 100% измръзване на ранните кайсии в Северна България. Именно поради рисковия им характер стопаните не залагат много на тях и по думите на Колев те заемат едва 20% от насажденията с кайсии в региона.

При черешите са отчетени поражения при 10-15%, което според Колев няма да е фатално. Той увери, че и семковите видове, като ябълки, круши и дюли, които цъфтят по-късно, не са засегнати от минусовите температури през март. При прасковите и сливите засега положението също изглежда оптимистично.

А как се отразяват климатичните изненади на пшеницата?

Костадин Костадинов от НАЗ успокоява, че пшеницата в Добруджа се възстановява след февруарските студове благодарение на правилното третиране и подхранване. Тогава температурите през деня бяха високи, а през нощта – ниски, в резултат на което голяма част от посевите пожълтяха. По негови думи сега полетата са вече зелени.

Според данни на Областна дирекция „Земеделие“ във Варна има 10% измръзнали посеви с пшеница и ечемик в областта. Основна причина са отрицателните стойности, отчетени в средата на февруари. Продължават проверките на място, като по общо наблюдение посевите се съвземат от пораженията. 

Засега няма сигнали за пострадали овошки във Варненско. Все пак стопаните трябва да продължат да са нащрек, защото опасността от измръзване предвид синоптичните прогнози до края на март остава, коментира Дария Великова – старши експерт в земеделската областна дирекция.