Пшеницата в Бургаско е сериозно пострадала от климатичните колебания – високи февруарски температури и рязко застудяване след това. Не знам оттук нататък колко ще се редуцира реколтата, но отсега има проблеми, коментира ситуацията пред Агри.БГ Илия Проданов, председател на Съюза на зърнопроизводителите „Маркели“, който обхваща общините Карнобат и Камено. 

Илия Проданов е преизбран за председател на Съюза на зърнопроизводителите „Маркели“

Оценката му е, че не става дума просто за някакви малки щети, а на места направо за измръзване. Той описва, че някои от пшениците заради топлото време през февруари са достигнали до първо и второ коляно.

В някои участъци от блоковете изобщо ги няма, не се възстановиха. 15-20 дни беше студено, нямаше повърхностна влага, реално чак сега заваля и те просто си умряха. Позатвориха се петната на места, не са съвсем като в началото, но някои от участъците изобщо няма да се оправят“, констатира Илия Проданов.

Това измръзване на пшеницата се наблюдава и в Ямболско, Старозагорско, Сливенско по думите на фермера. Най-лошо е обаче положението в Бургаска област. Чак към Пловдив картинката се подобрява, защото там през най-студените дни имаше сняг и културите не са получили голям стрес.

В Северна България също се получи така, но при нас проблемът е най-голям, защото тук температурите през февруари бяха много високи, имаше дни с по 25 градуса. По принцип за пшеницата минус 10-12 градуса температури не са пагубни, но тя вече беше навлязла в пролетна вегетация. А когато това стане, тя се разкалява и губи сдудоустойчивостта си“, обяснява зърнопроизводителят.

Според него, ако застудяването беше дошло с десет дни по-рано или не бяха толкова високи температурите през миналия месец, пшеницата е щяла още да бъде в покой и студът нямало да ѝ навреди изобщо. „Ако сега падне минус 10 градуса примерно, нищо няма да ѝ направи, защото тя още не е тръгнала да прави пролетно развитие, още се чуди да живее ли, какво“, заключава Проданов и разказва:

Вчера влязох да пръскам един блок и наблюдавам – местата, в които е била по-голяма пшеницата, ясно се вижда, че няма да се оправи. Редукцията вече е налице, остава да видим през май как ще се развият нещата.

По думите му - както винаги, април и май са решаващи за културата. Ако има валежи и добра температура, зърнопроизводителите в Бургаско се надяват, че могат да надминат миналогодишните си добиви, но има едно "ако". Наблюденията на Илия Проданов са, че все пак има растения, чиито корени още са здрави. Те тепърва пускат нови братя, но това не е достатъчно успокояващо за производителите в този край. 

„Проблемът в нашия район е, че ние не разчитаме на пролетните братя по простата причина, че при нас засушава рано. Ако нямаме добро есенно братене, пшеницата отхвърля пролетните братя и те не се изхранват, не правят клас. Но тази година явно ще трябва да разчитаме много на тях. Това означава, че ни трябва много дъжд през май. При нас обаче капка майски дъжд е капка злато, като паднат 10 литра и хвърляме шапките, защото много рядко това се случва“, казва за финал зърнопроизводителят.