Снегът, който падна в Северозападна България буквално попари надеждите на много стопани за добра реколта. Някои от тях отчаяно опитаха да спасят, каквото могат.

НИМХ: Опасни температури за бадемите, кайсиите и прасковите

„Сигурно ще ми се присмеете, но направо ме заболя сърцето като видях натрупаните със сняг цветове на ранните сортове. Събрах група приятели и заблъскахме с едни дълги пръти по клоните, та да го свалим поне частично. Сигурно нищо Бог знае колко полезно не сме направили, но поне опитахме”, разказва овощарят Светлин Симеонов.

Сега ще изчака да разбере резултата от това „отчаяно безумие”, както сам нарича действията си. Ако не са обрулили и завързите, а и последвалите през денонощието много ниски температури не са довършили работата на снега, може по клоните да се появи някой плод. Знае, че това няма да му реши проблема, но не знаел как да действа при такава ситуация, която се повтаря за поредна година.

„Да, знам, че още според календара е зима и е нормално да вали сняг. Не е нормално обаче друго – няколко дни преди това температурите подлъгаха най-ранните овошки още през февруари и сега снегът е върху цветовете им. Ако беше за първа година, щях да си кажа, че е някаква случайна и временна аномалия, но не е. Миналата година беше почти същото. Тъкмо цъфнаха в края на март и снегът ги затрупа, а след това скова студ. Естествено, реколта нямаше. По-миналата пък в началото на август ни утрепа градушка, която не остави един читав плод. Няма как! Май ще трябва да се отказвам и да започвам да се занимавам с нещо друго”, коментира Светлин.

По чиста необходимост той проследил климатичните промени през последните години и това, което забелязва буквално го отчаяло.

„По някое време си мислех да засадя нова градина с по-късни и устойчиви сортове, но после размислих. Няма как да се даде гаранция, че докато се вдигнат и започнат да плододават, климатът няма да се промени в такава посока, че да се окаже напълно безсмислено. А всички знаем, че да се отгледа едно дърво и да започне да дава добра реколта в достатъчни количества така, че да се покрият разходите по него, са нужни години”, обяснява още Светлин.