Изследователи в областта на продоволствената сигурност откриха разновидност на ечемика, която осигурява добра реколта дори при лоши метеорологични условия.

Климатичните аномалии клатят зърнените пазари. До кога?

Устойчивият на глобалното затопляне ечемик е разработен от група учени от Витенбергския университет в Германия по пътя на кръстосването на различни видове див ечемик, пише phys.org.

След това селекционерите са посадили нови сортове ечемик на пет различни места по света, наблюдавали са развитието на растенията и са анализирали генетичния им състав.

Както съобщават учените, някои растения са били не само по-устойчиви на суша и горещина, но в много случаи са постигнали по-добра реколта, отколкото местните сортове.

Ечемикът, наред с пшеницата и ориза, е сред най-важните зърнени култури за човека.

Търсенето на хранителни продукти в цял свят расте, поради което отглеждането на зърнени култури трябва да гарантира надеждни реколти. Промяната на климата обаче оказва влияние върху условията на производство.

Растенията трябва повече да се торят и по-често да се поливат, казва проф. Клаус Пилен, който е част от екипа учени, работещ по проекта.

Неговата изследователска група изучава как в дългосрочен план да се подобряват ключови сортове зърнени култури. Техният подход е насочен към това, да се кръстоса определен промишлен сорт ечемик с диви родственици и да се обединят полезните им свойства.

Дивият ечемик се е адаптирал към неблагоприятните условия в околната среда в продължение на милиони години. Той и сега притежава богато биоразнообразие, допълва проф. Пилен.

Така учените са кръстосали типичен сорт ечемик с 25 вида див. Като резултат са получили 48 генетически различни растения, които изследователската група е посадила на 5 различни места – във Великобритания, Германия, Йордания, ОАЕ и Австралия.

Всяко от тези места се характеризира с конкретни условия на околната среда. Австралия и ОАЕ страдат от твърде солен и сухи почви, а Йордания - от жега и суша, както и ОАЕ.

В Германия и Великобритания фермерите винаги допълнително наторяват с азот ечемика, за да получат по-висока реколта.

В рамките на експеримента учените са наблюдавали развитието на растенията в условия на екологичен стрес и са сравнявали резултатите с обичайните сортове от контролна група. Така стигнали до изводи относно въздействието на гените, околната среда и добивите.

Изследването показа, че сроковете на развитие на културите са изключително важни. Те осигуряват максимална реколта дори и при неблагоприятно време, казва проф. Пилен.

Той има предвид конкретно количеството дневна светлина, което се променя в зависимост от географската ширина – колкото по-близо е мястото до екватора, толкова по-кратка е продължителността на дневната слънчева светлина през пролетта и лятото. Това има огромно влияние върху развитието на растенията.

В северните части на Европа културите е добре да цъфтят по-късно. Колкото повече приближавате екватора, толкова по-бързо се развиват културите, обяснява ученият.

Основавайки се на генетичния анализ на растенията, екипът от учени е успял да направи изводи за няколко варианта гени, отговарящи за ускоряването или задържането на развитието.

Кои варианти гени са печеливши за конкретни географски региони? Отговорът на този въпрос позволява да се изберат растения, които са добре адаптирани към местните условия и съответно са по-рентабилни.

Така разработеният в хода на експеримента ечемик е постигнал по-висока реколта с 20%, сравнено с местните аналози.

В следващите си проекти екипът от учени ще продължи изучаването на генетичния материал, а целта е да се добие по-ясна представа за стресоустойчивостта на ечимика. Резултатите този път ще бъдат използвани за подобряване и на други зърнени култури, например пшеница и ориз.