90 биволи има в стадото, отглеждано от Незиха Ясимова и нейният съпруг Юзджан от котелското село Топузево. За тежката работа с животните те разчитат на помощта на големия си син, който всеки ден е заедно с тях. По-малкото им момче все още е ученик, но също се хваща да помага, когато си идва. 

Четете още: Как да кандидатствате за наградите на Agri Summit & Awards 2024? (видео инструкции)

 

Стадото с биволите е сбъдната мечта на нейния съпруг, който е израснал с тези животни. „Отдавна искаше да отглеждаме биволи, а на мен все ми се струваше, че е просто желание. Не ми е минавало през ум, че ще се захванем с тази работа“, разказва Незиха, която заедно със съпруга си е живяла и работила няколко години в Турция, но все ги влечало назад към родния край. Съпругът й опитал късмета си и в Германия, където поработил доста време, докато Незиха гледала едновременно деца и животни в България. 

Всичко започнало като в приказките – с едно малаче на 2 месеца. „С много търпение трябва да са въоръжени хората, наели се да отглеждат биволи, защото продукция – мляко и малачета, започват да получават чак на четвъртата година“, предупреждава стопанката. После семейството започнало да купува още животни с парите, изкарани от гурбет, но едно по едно, защото средствата не достигали и за семейството, и за биволите. 

През тази година в стадото има 60 дойни биволици, от които сега се доят 56. 

За отглеждането на животните Незиха и Юзджан са успели да изградят не само обор, но и навес за балите, купили са и трактор с рулонна машина. Търсят начин да поставят електропастир, за да могат биволите в хубавото време и през зимата да бъдат навън, а в обора да влизат само вечер и при лошо време. Така и животните се чувстват по-добре и работата на стопаните се улеснява. 

Големият проблем и при тези стопани е липсата на пасища. Освен малкото собствена земя, с която разполагат, за 90 животни ползват само 45 дка пасища от общинския поземлен фонд, макар да й се полагат по 5 дка за всяка биволица. 

Налага се семейството да купува допълнително храна за биволите, освен тази, която произвежда от собствените си ниви. През тази година се наложило да доставят от 50 км сламата, която им е необходима за стадото. 

За да върви работата, се налага да се наемат работници, които изкарват животните на паша. Доенето и ангажиментите по млякото остават на Незиха и Юзджан. В момента имат двама пастири, но се е случвало да нямат нито един. „Когато се захващаш с такава работа, трябва да разчиташ на себе си, а не на работници“, убедена е стопанката. 

За вечерното доене се включват големият син, който е ветеринарен техник, и съпругата му. За съвети и помощ разчитат и на Асоциацията по биволовъдство в България, в която членуват отдавна. Професор Цонка Пеева вече повече от 10 години им дава ценни съвети и им помага много за развитието на стадото. 

Всичко, с което разполагат, е закупено със собствени средства – и системата за доене, и тракторът. „Сега получаваме субсидии за агроекология и обвързана подкрепа, но това съвсем не е достатъчно, защото има много разходи по животните. Изкупната цена на млякото от 8 години почти не е мърдала, фуражът също е много скъп“, споделя още Незиха Ясимова.

От 2015 г. досега млякото им се изкупува от мандрата в дуловското село Чернолик. Стопаните са доволни от това дългогодишно партньорство, защото всеки месец стоката им се изплаща редовно. Колкото до цената – наясно са, че пазарът е труден и за преработвателите. В момента биволското мляко се изкупува по 1.80 лв. с данък добавена стойност. „Парите ни стигат, ако сме си направили добре сметката“, убедена е тя. 

Мисълта да затворят процеса, като закупят собствена минимандра, също е минавала през главите на двамата собственици, но цената на подобно съоръжение, макар и малко, е доста висока. Освен това въпросът отново опира до липсата на хора. 

Най-големите предизвикателства остават работната ръка и липсата на пасища. „Ако имахме пасища, щяхме да ги оградим с електропастир и да нямаме такава голяма нужда от работници. Пасищата са проблем“, категорична е стопанката. 

Незиха е учила за учителка, но изоставила образованието след като се омъжила. „Нещо друго си представях, че ще работя. Не ми минаваше през ума, че ще се занимавам с животни, но сега много си ги обичам. Човек свиква - ако не изпитваш обич към животните, няма как да изтърпиш всичко това. Всеки ден си на работа - няма събота, няма неделя, няма празник“, казва Незиха и препоръчва държавата да се загрижи за реалните животновъди, а не за тези, които са в бранша само за субсидии.