Пред Парламентарната комисия по земеделие Наталия Шукадарова посочи като негатив това, че до последното заседание на Тематичната работна група по изготвянето на Стратегическия план за 2023 -2027 г. от страна на земеделското министерство не е бил представен Взаимоспомагателният фонд, чиято цел е да предпази земеделците от климатични и пазарни кризи.

Като член на Икономическия и социален съвет (ИСС), който даде оценка на Плана, тя подчерта, че финансовите инструменти и тези за управление на риска все още не са популярни сред българските земеделски производители.

Гласувайте: Планирате ли да използвате по-малко химически торове тази година?

Още през февруари от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), чийто изпълнителен директор е Шукадарова, отбелязаха в становището си по Стратегическия план, че Министерство на земеделието не залага достатъчно високи амбиции при управлението на риска в селското стопанство.

„Изцяло липсват интервенции за управление на риска при полските култури като „Застраховка на добива“ и „Застраховка на дохода“. Все още няма и конкретни действия за създаването на Взаимоспомагателен фонд, който да предпазва земеделските стопани от фалити”, отчетоха тогава от НАЗ.

Настоящото становище на ИСС също набляга на необходимостта от включването на по-амбициозни инструменти за управление на риска в Плана, като подчертава значението на застрахователните премии и взаимоспомагателните фондове. „Следва да са включени и рискове, свързани с производството или доходите. Необходими са целенасочени мерки и кампании за повишаване на застрахователната активност на земеделските стопани, както и достъп до финансови инструменти, които са с особено значение за приоритетните групи – младите земеделски стопани и новите участници с по-висок рисков профил”, пише в становището на консултативния орган.

„Разчитаме Спомагателният фонд да бъде добре изграден, с ясна структура, да функционира ефективно, за да можем да предпазим земеделците предварително, а не както сега – изчакваме градушката, наводнението и след това обезщетяваме с крайно недостатъчни средства за покриване на направените от тях разходи”, заяви Шукадарова.

Тя подчерта, че в следващия програмен период е необходимо да се заложи на превенцията, така че фермерите да се чувстват сигурни и в година с нулево производство, знаейки, че ще могат да го възстановят.

Наталия Шукадарова: Финансовите инструменти и инструментите за управление на риска все още са непопулярни сред българските земеделски производители. Липсва тази застрахователна култура сред тях. Малцина са производителите, които си позволяват да сключат застраховки за опазване на продукцията.

По думите ѝ земеделците имат едно недоверие към застрахователните компании, дължащо се донякъде на предишен болезнен опит. Според заложеното в Стратегическия план за земеделие по Първи и по Втори стълб държавата ще съфинансира застрахователни премии, но е важно това да се популяризира и „да не остане само на хартия”, изтъкна Шукадарова. 

Тя определи като неатрактивни кредитите от Държавен фонд "Земеделие” (ДФЗ), понеже не са съобразени с пазара. „За сектор „Зърнопроизводство” има например един кредит, който е за купуване на торове и семена за пшеница, но там лихвеният прцент е по-висок отколкото банките предоставят на земеделците, което прави този държавен кредит недостатъчно атрактивен. Производителите предпочитат да отидат в банката, с която вече имат някакви взаимоотношения, защото тя ще им предостави по-добри условия от ДФЗ”, заключи Наталия Шукадарова.


Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg