Драстично намалява броя на млекодайните животни в Северозападна България. Вече има села, в които са останали общо 2-3 крави и десетина овце.

Питаме ви: Планирате ли да прилагате някоя от Екосхемите?

„Тук във всяко село, ако не във всяка къща, то поне през къща хората гледаха, но сега вече няма. Няма и мандра. Минава един човек с камионче с цистерна и взема, ама докога – не знам. Аз затова по едно време реших да се откажа. Пуснах обява да продам цялото стадо, но не се получи.

Идваха купувачи, които ги искаха за почти двойно по-малко пари от тези, които бях обявил. А аз в животните съм вложил средства - да ги купя, да ги отгледам. Влагам и труд всеки ден – да ги нахраня, да им почистя. Ядосах се на тези търсачи на лесна печалба и се отказах. Ще се помъча още малко да си ги гледам, пък после, ще видим“, коментира Кирил Илиев, който от години гледа стадо овце.

Той е все по-разочарован от изкупната цена на млякото и смята, че това е една от причините с всяка следваща година поголовието у нас да намалява. Не мисли, че българинът е мързелив и не му се занимава. Твърди, че проблемът е другаде.

„Миналата година по това време бях на пазара в румънския град Бекет. Направи ми впечатление, че там животновъдите, които като мен отглеждат било крави, било овце, имат правото да направят сирене и да го продават свободно на пазара. Даже градската управа им е създала и удобства. Поставили са им специални павилиони, в които се пази страхотна хигиена. А у нас освен на станалите напоследък модерни фермерски пазари, къде другаде бих могъл да предложа сирене от млякото, което дават моите животни?“, обяснява Кирил.

Изкупната цена на млякото в България е по-ниска от тази в Румъния, сочат статистическите данни. За последните 3 години пък и овчето, и кравето мляко у нас драстично са намалели като само за първите 2 месеца на настоящата година изкупеното е с няколоко хиляди тона по-малко.