Макар да се прилага в трети програмен период, мярката за пасторализъм е силно ограничена в Стратегическия план. Това стана ясно по време на заседание на Комисията по земеделие в Парламента в отговор на въпрос, зададен от депутата Росен Костурков. 

Четете още: Без субсидии: Стотици не прескочиха бариерата „активен фермер“

 

„Промените в интервенцията са продиктувани от становището на Министерството на околната среда и водите, което беше издадено миналата година, за да може да приключи процедурата по финализирането на Стратегическия план. В него има определени ограничения, свързани със законодателството в областта на защитените територии и плановете за управление на Централен Балкан, Рила и Пирин“, съобщи зам.-министър Таня Георгиева. В Стратегическия план са отразени конкретните препоръки именно от този документ. 

От ековедомството предвиждат поетапно в националните паркове да намалява и отпада прилагането на пасторализма. Интервенцията ще се прилага в периода 2023-2025 година, а след това ще има постепенно намаление.
В Природен парк Централен Балкан за площите, които са над 1500 м надморска височина, а за Рила и Пирин за площите, които са над 1800 м надморска височина. 

 

Фермерите, които искат да се възползват от тази компенсаторна мярка, трябва да имат издадено разрешително за паша от съответната паркова управа. От там се определя и броят на животните, които стопаните биха искали да пасат в планината. 
Държавен фонд „Земеделие“ одобрява участието на кандидата, съобразно предварително разрешените от парковата управа площи. 

След 2020 година постепенно се свиват площи, ползвани от бенефициентите по мярката. Тогава в националните паркове е премахнато подпомагането за фермерите за единица площ и е останало само компенсаторното плащане. Този тренд си продължава и в кампания 2023 година. „Идеята на тази интервенция в Стратегическия план е, че се подпомага практиката за пасторализъм, а не самата площ“, уточни зам.-министър Георгиева. 

Проблемите с пасищата стоят пред фермерите и в други европейски страни, от които може да почерпим опит. Франция и Италия са регистрирали своите пасища в националните паркове като нематериално историческо наследство.

„Ние сме поизостанали с това нещо, но водим разговори с Министерството на културата това да се случи, защото от хилядолетия по тия пасища са пасли животни и сега през 2025 г. да се прави оценка как са се отразили животните на пасищата в националните паркове е странно. Всеки, който е виждал пасище, на което от години не е стъпвало животно - знае как изглежда. Животните са част от биоразнообразието и екосистемата на всеки един парк“, убеден е от своя страна министърът на земеделието Кирил Вътев. 

Дори и да се лимитира след 2025 година интервенцията и постепенно да се свие като обхват, парковите управи ще продължат да издават разрешителни за паша, успокояват от аграрното министерство. "Фермерите ще продължат да си пашуват животните, съобразно правилата на парковите ръководства, но просто няма да има натиск, продиктуван от допълнително подпомагане“, каза още зам.-министър Георгиева. 

Според нея, ако има доказателства или с анализ можем да се докаже, че пасторализмът има принос за биоразнообразието в националните паркове, интервенцията може да се преразгледа и промени.

Много животновъди вече се сблъскват с трудности при пашуване в природните паркове и част от тях напускат изцяло бранша.