Да се сложи таван на държавната помощ за хуманно отношение към птиците и да се вземат предвид фирмите на свързани лица. Това е едно от исканията на Асоциация на промишленото птицевъдство, чийто представители се срещнаха с премиера и земеделския министър в оставка на 8 март.

Още по темата: Птицевъди: Румънски и украински яйца се продават в кутии с българския трибагреник

„Секторът бива дискриминиран и неглижиран от доста време, тъй като вижданията ни с господин Кирил Вътев се разминават. На база на статистики, които той следи, птицевъдството у нас е устойчиво и няма нужда от подпомагане. Това не е точно така. Всъщност има две големи фирми, които, ако бъдат извадени от уравнението, статистиката ще покаже коренно различна картинка”, коментира за Агри.БГ Даниел Божанков, присъствал на срещата. 

Въпросните фирми имат пълен затворен цикъл на производство с отглеждане на родители, люпилни, кланици, пакетиращи центрове, логистики, пазари за износ – абсолютно всичко, за да бъдат конкурентни на европейските ферми. Имат и други бизнеси. Докато малките и средните ферми разчитат само на птицевъдството и в повечето случаи дори си купуват фуража, а не го произвеждат. 

„На срещата в Министерския съвет представихме доста документи, свързани с подпомаганията на другите държави от Европейския съюз, дори на съседните на нас Румъния и Гърция. Всички те подкрепят финансово своите птицевъди както по време на COVID пандемията в продължение на две години, така и още три години заради кризата с Украйна”, дава за пример Божанков.

Благодарение на това, че другите страни членки са се възползвали от възможността, дадена им от Европейския съюз, да бъдат дотирани заради кризисните обстоятелства, внос залива българския пазар в момента на по-ниски цени.

„В цяла Европа не делят въдствата, а ги разглеждат като първична селскостопанска продукция. Както трябва да бъде. Надяваме се, че ако има следващи такива кризисни периоди, сектор птицевъдство ще бъде включен за подпомагане наравно с останалите колеги”, споделя Божанков. Неслучайно ЕС стимулира малките и средните производители. Това е европейска политика, съгласно която големите ферми нямат нужда от помагане, докато в България става точно обратното. 

„Затова нашето предложение беше да се сложи таван на държавната помощ за хуманно отношение, какъвто има за други мерки у нас, като Ковид помощта и Украинската помощ. Други страни членки също изключват от подпомагане големите си предприятия”, подчертава браншовият представител.

Кирил Вътев и Николай Денков са поели ангажимент да се запознаят с числата, предоставени им от сектора, и да направят още една среща след две седмици, на която да обсъдят конкретни действия. 

„Получихме уверение, че ще направим работна група, за да изчистим нашите искания и въпроси. За таваните получихме устно съгласие, че може да се направи. Такова модулирано разпределение е прилагано за други сектори, така че имат опит”, обяснява Божанков. 

По негови наблюдения се запазва тенденцията за окрупняване на птицевъдните ферми – големите да стават все по-големи, а малките да намаляват. Един от начините да се противодейства е именно да се наложи таван на държавната помощ за допълнителни грижи за хуманно отношение – единствената мярка, по която птицевъдите биват подпомагани. 

„Подобна стъпка ще бъде ключова в развитието на малките и средните производители, тъй като, ако тези 60% от помощта се преразпределят, подпомагането за останалите ще се увеличи драстично – толкова, колкото трябва да бъде, тъй като в момента допълнителните разходи, които правим, надвишават това, което получаваме насреща”, изчислява председателят на Асоциацията.