Млад говедовъд: Липсата на телеугоителни е голям проблем

До 80% от говеждото, което ядем, е внос, а браншът ни още е неузрял и тепърва ще се развива, споделя пред Агри.БГ младият говедовъд Иван Венински в разговор за пазарната ситуация на говеждо у нас и какви са основните пречки пред сектора.

Прогнозата за говеждото и телешкото не е добра

Преди няколко години Иван се заврнал от Германия, след като е живял и учил там 18 години. Той е един от онези млади хора, които искат да привнесат чуждия опит тук и да изградят нещо ново на родна земя. Избира месодайното говедовъдство, в което вижда потенциал за развитие, а и защото иска да отглежда животните по максимално най-близък до природата начин, да произвежда качествено и чисто месо за българския потребител, който по думите му все още няма представа какъв е истинският вкус на говеждото.

„Надявам се, че това може да се превърне в рентабилен семеен бизнес, тъй като до момента само инвестираме и тепърва тази година излизаме на нула. Няма ли реализация на месото, за една ферма е много трудно да успее, ако липсват субсидии. Ние не разчитаме само на тях, но не може и без тях. Говоря и от името на колеги, защото съм обиколил доста ферми, докато самият аз съм се учил. Много хора от бранша ми помогнаха“, разказва Иван.

По думите му фермерите все още са разединени, а пробиването на пазара не е лесно, защото, от една страна, се изисква определено количество и калибровка, а от друга страна, засиленият внос пречи на родното производство.

„В момента, в който телето се отбие от майката – на седем месеца, идват чужденци и купуват животните. Угояват ги, колят ги, а в България се внасят обратно тежки животни от чужбина. Това за мен са пропуснати ползи за нашата държава“, категоричен е говедовъдът.

Иван Венински:  Голям проблем е липсата на телеугоителни. Те се броят на пръстите на едната ми ръка и няма такива, които да могат да поемат всички произведени телета.

Според него, след като пазарът определя бизнеса, явно не е рентабилно за много хора да инвестират в телеугояване. Финално телешкото и говеждото у нас се оказват с произход отвън или от млечно животно, констатира Иван и допълва, че това е нечестно към потребителя, защото вкусовите качества са коренно различни и не могат да бъдат сравнявани с тези от месодайни породи като Лимузин, Херефорд, Ангус. Месото от млекодайни говеда се пласира на по-ниска цена, а още по-парадоксалното е, че:

Месодайните животни могат да произвеждат по-рентабилно месо на много по-изгодна цена отколкото едно млечно животно, убеден е говедовъдът.

Иван Венински: „Все пак то е селектирано поколения наред за произвеждане на качествено месо, а не за мляко. У нас се опитваме да произвеждаме месо от млечни животни, което е тотално неправилен подход. Отглеждането също е съвсем различно - ние продаваме трева под формата на месо, при млечните се използват различни хранителни смеси, нужни за техните цели на производство. Цената на месото от Ангус, което аз предлагам, не се различава от тази на месото в хранителните вериги. Ние имаме обаче доста по-големи разходи. Едно е да продаваш тонове на месец, друго е да реализираш продукцията си сам."

Иван има три различни стада с общо 120 женски, както и приплоди. Ползва изцяло изкуствено осеменяване с висока генетика от чужбина. Отглежда животните пасищно, на чист планински въздух в Родопа планина. Дори през зимата те не се затварят в оборите, а имат обособено пространство. „Според мен месодайното говедовъдство с прекалено високи инвестиции много трудно може да стане рентабилно. Отглеждането на животните трябва да става максимално по естествен начин“, споделя младият фермер.