Междуредия се отчитат като площи с липсващи насаждения - защо?

За да се кредитира като пълноценно насаждение, подобни големи междуредови разстояния биха могли да се подпълнят с по един ред от друга култура: смесено насаждение. Спазвайки изискването за НЕсъздаване допълнителен инфекциозен натиск, е добре, другата култура да е от различно ботаническо семейство - примерно готварски тиквички. Разбира се, няма как да се спазват технологичните срокове, а се нагаждат хронологично според основната култура. В такива случаи лимитиращ фактор е нарасналата нужда от ръчен труд, което не бива да се допуска, понеже майсторството в селското стопанство е автоматизация на процесите. Ето защо не може да се спазва правилото за честа беритба на тиквичките (което се изисква при обичайната технология). Намаляването на ръчния труд е чрез оставяне да се формира само една тиквичка на растение (не се стимулира ново плодообразуване, чрез отрязване докато плодът е малък - т.е. технологията се пригажда към конкретните цели). Така се формира единствен, качествен плод, наднормено голям, с много добри вкусови качества и узряла консистенция (сладка скорбяла), подходящ за консервиране след нарязване (поради прекалено голямата обиколка). Прясна консумация след пържене е безсмислена поради почти същия вкус, спрямо тиквичките отглеждани по обичаен начин. Естествено нужен е подбор по сортов състав, защото липсва такъв опит при масово ползваните в България сортове. На добре структурирана почва, обогатена с обработен оборски тор (за унищожаване плевелни семена), с леко до умерено засенчване от основната култура, поливане със заливане, на равно междуредие, с успех би могло да се ползва сортът тиквички Black beauty (Блек бюти) с гланцирана тъмнозелена, до умерено дебела кожица; който формира една тиквичка, която при добро азотно хранене надхвърля дължина от четиридесет сантиметра. Това са резултати при ФАР характерна за Пловдив, които посочват, че при пряко следобедно огряване са достатъчни не повече от 5 часа, с база: осем до десет едри листа. След достигането на тези параметри, редът тиквички се премахва чрез плитко култивиране, което фактически се явява и първото междуредово разрохкване на доматената култура. Идеята е, този момент да съвпадне с първата беритба при КПП домати, за да няма организационна натовареност спрямо ръчната беритба. Недостатък на този подход, е, че подобна огромна и тежка тиквичка, поляга върху влажната от поливките почва, което при дефицит от фосфорна запасеност води до загниване, но компенсация би могла да се заимства от технологиите прилагани при ягоди (настилане ечемичена слама или бяло непрозрачно полиетиленово фолио в междуредието - отстранявано при унищожаване на редът с тиквички); с тази корекция, че за опазване на кореновата шийка от подвижните форми на спорите на някои патогени в свободно течащата поливна вода, се формира поливна вадичка успоредно на всяко междуредие отстрани на фолиото, като това означава, че редът тиквички не е в средата на междуредието, а приближен едностранно към основната култура. Сеитбообръщението през следващата година е с неполивни фуражни житни и бобови за оструктуряване след честите поливки (заораване стърнище след окосяване), както и поради изискването за калциево торене (варуване), което компенсира настъпилото вкисляване предразполагащо към упорит балур. По този начин, интензивното ползване на площта, се последва от възстановяващ екстензивен процес, почти еквивалентен на зеленото торене (сидерация).

Доматите при КПП, на подходящ наклон за опазване от слънчев пригор, при достатъчно добра експертиза, биха могли да опазят до късно листната си маса и да плододават дълго и в много по-големи количества от обичайно посочваните. От критична важност са достатъчното поливки и добре изведената борба с плевелите (след определена дата силно се намножават, особено при редовно гравитачно напояване и депозит семена от минали години). Въпросните големи междуредия биха поели прекалено много селективен хербицид, който така или иначе е с угнетяващо въздействие върху листата (недостатъчно разбъркан разтвор), а ако се ползва насочено тотален - отнасянето на парите и отразените пръски би провокирало дефолиация на ниските етажи. Така, че остава вариант за по-чести плитки обработки на почвата в междуредията (след поливка), като така, едновременно се почиства от новопоникнали плевели и се разрушават капилярите по които се губи почвена влага от изпарение. Понеже функцията на корените е чрез отделяне на кисели в-ва да разтварят хранителните в-ва от почвата, намаляването на плътността чрез разрохкване, на фон по-големи разстояния, води до намалена пряка проводимост на потока от взаимни облъчвания с протони (разсейване), отделяни в резултат от киселинните процеси. Така отпада факторът угнетяване чрез вкисляване на почвата към края на вегетационният период, което още повече подобрява способността към образуване на качествени (сладки) домати, особено на по-кисели почви с намалена органична буферност (така или иначе алкалните калциеви се избягват понеже не може да се комбинират с преполиване - върхово гниене домати). Отделен въпрос, е, че по-честите обработки, опресняват въздушната фаза в почвата, като така се премахва натрупваното количество угнетяващи обмяната в корените - серни газове; и се намножава полезната почвена микрофлора (оптимизиране разпад органично в-во от тор). В общи линии големите междуредия са лукс, от който могат да се възползват много малко стопани, понеже е извън обичайната практика :)

„ За съжаление, има представители от ДФЗ и контролни органи, които продължават гледат на земеделския производител като на един престъпник, който трябва да бъде наказан“ - Ами г-жо Милтенова, докато контролните органи на ДФЗ си играят на котка и мишка с разни ЗС тарикати, така ще е. Проверки до дупка, за всички.

Наднормено големите междуредови разстояния, през влажни години предполагат по-нисък инфекциозен натиск спрямо гъбни заболявания. Така периодът на реколтиране може да се удължи докато е запазена листната маса, което е възможно предвид по-ниската въздушна влажност (непокълване спори). Така редуцираната площ от малкото растения се компенсира от по-дългият период плододаване и повечето обем почва за корените на едно растение. Доматите са израснали по-високи поради етиолация от засенчването един спрямо друг (изтеглен разсад, малки междуредови разстояния, едностранчиво азотно торене без фосфор и органичен компонент, преполиване). Доматите са топлолюбиви, но невзискателни; но при комбинация от стремеж към израстване със засенчване, се изисква по-голямо отстояние.