2022 година започна трудно. Имаше всякакви изненади, много надежди, ново правителство. Пък то „Облякъл се Илия, погледнал се – пак в тия“. Животновъдът отново беше последна дупка на кавала. Ако нещо остане за него, може да преживее. Ако не, да се спасява. 

България пита, Брюксел отговаря: Кога субсидиите ще бъдат изравнени?

С тези думи започна разговорът ни със Стоян Чуканов – председател на Асоциация за развъждане на месодайни породи говеда в България, относно равносметката на месодайното говедовъдство за изминаващата година. Разделяме го на две части, защото темите и проблемите в сектора не са малко.

Решения в правилната посока

 

След като преди две години пилотно бе пусната държавна помощ за реализация на говеждо месо по настояване на бранша, в края на 2022 г. Министерството на земеделието отново отвори такъв прием. Това е чудесно, но за подобна мярка говедовъдите трябва да знаят предварително. Миналия път те не бяха подготвени и не се възползваха максимално. Опасявам се, че и сега предвиденият бюджет трудно ще се усвои. 

Ако знаем, че догодина по същото време тази мярка ще бъде отворена, много животновъди няма да продават телетата си още на отбиване, а ще ги задържат. Но е нужна по-голяма яснота и мярката да се заложи в бюджета от по-рано, за да могат стопаните да имат стимул да угояват. Това е начинът, който дава резултати в съседите ни Гърция и Румъния. 

Третата извънредна помощ с пари от ПРСР за телета до 24 месеца отново беше стъпка в правилната посока, но и там се сблъскахме с проблеми. Много стопани вече бяха достигнали тавана на подпомагане още при предходната кризисна помощ. Абсурдно е да имаш лимит от 250 000 евро по украинската помощ, а по следващата да ти слагат тавана по de minimis, който е 15 000 евро.

Проблеми, които не търпят отлагане

 

Сивата икономика продължава да бъде бич за говедовъдството. Последните статистики сочат, че консумираме по около 30 гр. говеждо месо на човек. Тоест толкова сме заклали официално, а де факто не е така, защото останалото количество минава през сивия сектор. Това е проблем за нас, реалните животновъди, тъй като не можем да получим реална оценка на труда си. 

В момента голяма част от търсенето се захранва от сивия сектор. Това е удар по джоба на животновъдите, защото при разпределянето на печалбата една малка част остава за фермера, който изнася на гърба си най-тежката работа.

Проблем е също, че бюджетът за ОСП не е актуализиран след Ковид пандемията, войната в Украйна и високата инфлация. От догодина в номинална стойност може и да се доближаваме до сегашното подпомагане, но инфлацията за животновъдите е в пъти по-висока. Например сега царевица се купува за не по-малко от 70 ст./кг, докато преди 2 години беше 20-25 ст./кг.

Изненади в следващия програмен период

 

Относно Стратегическия план месодайното говедовъдство не може да бъде недоволно, защото най-накрая сме равнопоставени и изравнени с другите въдства. В продължение на години обвързаната подкрепа за месодайните говеда беше обидно ниска заради огромната бройка на животните и лимитирания бюджет. 

Добра новина е, че е заложено подпомагане за угояване и за изграждане на тест станции. За съжаление, отпада мярката за пасторализъм. Говедовъдите ще могат да си качват животните в Националните паркове, но няма да получават подпомагане, както досега.

Екосхемите звучат като добро пожелание, но въпросът е доколко колегите ще могат да ги надградят и да се възползват от тях. Това важи и за хуманното отношение. Винаги когато има промяна, първата една година ще има стрес както за държавната администрация и електронните системи, така и за животновъдите.

Някои екосхеми не са обвързани с животинските единици. Тоест отново най-вероятно ще има разочарование за сектора, защото интервенции, насочени към животновъдите, ще се окажат, че не са само за тях.

Очаквания на месодайното говедовъдство за новата годината

 

Посрещаме 2023 г. с надеждата, че най-накрая ще бъдем оценени по достойнство и нещата ще потръгнат нормално както в останалите европейски държави. Аз съм оптимистично настроен. До преди 7 години дори нямаше бюджет за месодайното направление.

Поради демографския срив и обезлюдяването на селата месодайното говедовъдство има голяма перспектива, защото е единственият начин да се усвоява пасищният ресурс в тези райони. За съжаление, колегите с млечните крави страдат от липсата на квалифицирана и отговорна работна ръка и все по-трудно доят. Тенденцията е към пренасочване от млечните към месодайните породи. Затова имаме нужда от дългосрочна стратегия за развитие на сектора.