2022 година започна трудно. Имаше всякакви изненади, много надежди, ново правителство. Пък то „Облякъл се Илия, погледнал се – пак в тия“. Животновъдът отново беше последна дупка на кавала. Ако нещо остане за него, може да преживее. Ако не, да се спасява.
България пита, Брюксел отговаря: Кога субсидиите ще бъдат изравнени?
С тези думи започна разговорът ни със Стоян Чуканов – председател на Асоциация за развъждане на месодайни породи говеда в България, относно равносметката на месодайното говедовъдство за изминаващата година. Разделяме го на две части, защото темите и проблемите в сектора не са малко.
След като преди две години пилотно бе пусната държавна помощ за реализация на говеждо месо по настояване на бранша, в края на 2022 г. Министерството на земеделието отново отвори такъв прием. Това е чудесно, но за подобна мярка говедовъдите трябва да знаят предварително. Миналия път те не бяха подготвени и не се възползваха максимално. Опасявам се, че и сега предвиденият бюджет трудно ще се усвои.
Ако знаем, че догодина по същото време тази мярка ще бъде отворена, много животновъди няма да продават телетата си още на отбиване, а ще ги задържат. Но е нужна по-голяма яснота и мярката да се заложи в бюджета от по-рано, за да могат стопаните да имат стимул да угояват. Това е начинът, който дава резултати в съседите ни Гърция и Румъния.
Третата извънредна помощ с пари от ПРСР за телета до 24 месеца отново беше стъпка в правилната посока, но и там се сблъскахме с проблеми. Много стопани вече бяха достигнали тавана на подпомагане още при предходната кризисна помощ. Абсурдно е да имаш лимит от 250 000 евро по украинската помощ, а по следващата да ти слагат тавана по de minimis, който е 15 000 евро.
Сивата икономика продължава да бъде бич за говедовъдството. Последните статистики сочат, че консумираме по около 30 гр. говеждо месо на човек. Тоест толкова сме заклали официално, а де факто не е така, защото останалото количество минава през сивия сектор. Това е проблем за нас, реалните животновъди, тъй като не можем да получим реална оценка на труда си.
В момента голяма част от търсенето се захранва от сивия сектор. Това е удар по джоба на животновъдите, защото при разпределянето на печалбата една малка част остава за фермера, който изнася на гърба си най-тежката работа.
Проблем е също, че бюджетът за ОСП не е актуализиран след Ковид пандемията, войната в Украйна и високата инфлация. От догодина в номинална стойност може и да се доближаваме до сегашното подпомагане, но инфлацията за животновъдите е в пъти по-висока. Например сега царевица се купува за не по-малко от 70 ст./кг, докато преди 2 години беше 20-25 ст./кг.
Относно Стратегическия план месодайното говедовъдство не може да бъде недоволно, защото най-накрая сме равнопоставени и изравнени с другите въдства. В продължение на години обвързаната подкрепа за месодайните говеда беше обидно ниска заради огромната бройка на животните и лимитирания бюджет.
Добра новина е, че е заложено подпомагане за угояване и за изграждане на тест станции. За съжаление, отпада мярката за пасторализъм. Говедовъдите ще могат да си качват животните в Националните паркове, но няма да получават подпомагане, както досега.
Екосхемите звучат като добро пожелание, но въпросът е доколко колегите ще могат да ги надградят и да се възползват от тях. Това важи и за хуманното отношение. Винаги когато има промяна, първата една година ще има стрес както за държавната администрация и електронните системи, така и за животновъдите.
Някои екосхеми не са обвързани с животинските единици. Тоест отново най-вероятно ще има разочарование за сектора, защото интервенции, насочени към животновъдите, ще се окажат, че не са само за тях.
Посрещаме 2023 г. с надеждата, че най-накрая ще бъдем оценени по достойнство и нещата ще потръгнат нормално както в останалите европейски държави. Аз съм оптимистично настроен. До преди 7 години дори нямаше бюджет за месодайното направление.
Поради демографския срив и обезлюдяването на селата месодайното говедовъдство има голяма перспектива, защото е единственият начин да се усвоява пасищният ресурс в тези райони. За съжаление, колегите с млечните крави страдат от липсата на квалифицирана и отговорна работна ръка и все по-трудно доят. Тенденцията е към пренасочване от млечните към месодайните породи. Затова имаме нужда от дългосрочна стратегия за развитие на сектора.
7 КОМЕНТАРА
28.12.2022
28.12.2022
28.12.2022
28.12.2022
27.12.2022
27.12.2022
27.12.2022