Месодайното говедовъдство у нас няма традиции и в момента страда от смесването на месодайните породи с животни, които са отпаднали от млекодайното направление.

Новата ОСП: Вижте пълната картина на селското стопанство по браншове

Това е един от изводите за сектора, направен в доклада „Анализ на състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост“ от Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия.

Документът, известен още като SWOT анализ на сектора, е част от подготовката на бъдещия национален Стратегически план на България по новата Обща селскостопанска политика на ЕС (2021-2027 г.) 

Специализираните породи за месо започнаха по-сериозно да навлизат в страната в последните две десетилетия.

В последните години се наблюдава засилване на интереса към отглеждане на животни за месо, въпреки че все още най-голямата част от произвежданото в България говеждо е от животни от млечни стада – мъжки телета и бракувани млечни крави.

„Това прави производството нископродуктивно, качеството на добиваното месо е по-ниско от това от породите за месо", коментират икономистите.

Данни на аграрната статистика показват, че през 2007 г. кравите в месодайното направление са били около 16 хиляди глави, докато десет години по-късно те са почти шест пъти повече или близо 98 хиляди глави.

След присъединяването на България към ЕС броят на регистрираните говеда за месо непрекъснато се увеличава.

Движещите мотиви за това не са пазарни, а са свързани с прилаганата система за подпомагане и засилването на изискванията към производството на мляко от говедовъдството. Това принуждава много от неотговарящите на изискванията стопанства да регистрират животните като месодайни.

„По същество под това направление и зад този брой животни към момента основно стоят животни от различни породи, които нямат стоково предназначение или млечни животни в стопанства, които не отговарят на изискванията за производство на мляко“, обясняват анализаторите.

Икономистите отчитат, че въпреки нарастващия интерес към специализираните месодайни породи говеда техният брой е изключително малък – 7 132 броя са под селекционен контрол по данни на министерството за 2017 г.

„Проблемът от тези аномалии в броя на популацията е, че броят на регистрираните като месодайни крави расте прогресивно през последните години, докато производството намалява от 21 800 тона на 17 500 тона между 2007 г. и 2017 г.“, коментират авторите на анализа.

Според тях тази ситуация налага да се въведе по-строга и по-точна дефиниция за месодайното говедовъдство, което да отдели същинското месодайно направление от всички останали.

Друга характерна особеност на българското месодайно животновъдство е големият брой животни, които се колят в стопанствата. Те са 60% от общия брой, докато през специализирани кланици минават едва 40% от животните. 

„Това допълнително създава трудности за пазарната реализация на добиваното месо“, коментират наблюдателите.

Те правят и друг извод: слабото участие на България в търговията с говеждо и телешко месо в рамките на ЕС е причината за липсата на ценова интегрираност и проявлението на съществени отклонения спрямо тенденциите на европейския пазар.

Изследователите отчитат, че месодайното говедовъдство у нас е се ниска възвръщаемост, намалена доходност и относително високи производствени разходи. Растежът се изразява в увеличаване на поголовието, но не и в добавената стойност.

„Това се дължи както на ниската стоковост на производството, където броят на популацията от животни не кореспондира с произведената крайна продукция, така и с ниските изкупни цени на месото“, отбелязват икономистите.

Според тях причината за това е, че същинското угояване на животните за месо е застъпено в много малък процент от стопанствата – това са тези, които са специализирани и отглеждат типично месодайни породи.

Преобладаващата част от животните за клане обаче са или бракувани крави или телета, които остават за консумация в стопанствата заради липса на икономическа полза те да бъдат угоявани.

„Проблемът с ниската стоковост в сектора насочва вниманието и към въпроса за нерегламентираните продажби и сивата икономика, които до голяма степен съществуват заради институционални слабости и за компенсиране на икономическата неефективност в самото производство“, посочват авторите.

Те препоръчват политиката да бъде насочена към подкрепа за постигане на реален резултат и създаване на истинско месодайно направление в говедовъдството.