Застраховане на продукция, застраховане на доходи, взаимно-спомагателен фонд или държавна помощ. Всички тези инструменти за поемане на загубите при непредвидени обстоятелства или не работят добре, или още ги няма у нас. А след опустошителната градушка в Пловдивско на дневен ред отново се появиха размисли как да се компенсират фермерите при подобни ситуации в бъдеще.

Готови ли сте за проверки на пасищата?

Нека обсъдим първо застраховките. Процентът на застрахованите обработваеми площи у нас продължава да бъде пренебрежимо малък, въпреки че държавата вече съфинансира част от застрахователните премии. Въпрос на култура на застраховане ли е фактът, че земеделците масово не се възползват от тази възможност? Практиката и споделяното от години наред от самите тях показва, че по-скоро говорим за препатили от застрахователи хора, а не нежелаещи да се застраховат. Това са две различни неща.

„Повечето от хората не смеят да се застраховат, защото нямат доверие, че застрахователят ще извърши плащането, което за най-голямо съжаление в някои от случаите имат право“, коментира темата пред БНР директорът на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) Борис Михайлов.

Всички браншови представители многократно са заявявали пред Агри.БГ, че членовете им са потърпевши от некоректни застрахователи. Председателят на Националния съюз на градинарите у нас Мариана Милтенова сподели личен опит:

„Преди време ми пострадаха черешови насаждения. Имахме застраховка, но какво стана. Сметнете: 100 тона череши по 2 лв. са 200 000 лв. Получихме 30 000 лв от застрахователите. За тази сума какво можеш да покриеш. Те ти казват, че на 100% трябва да бъде унищожена продукцията, а винаги се намира някое оцеляло плодче или стръкче. След като застрахователите си намират постоянно оправдания да не изплащат премията, тогава защо човек да се застрахова”.

100% пропаднали площи се изисква и за получаването на държавна помощ. Тогава всеки си задава въпроса какъв е смисълът, ясно е, че при 50-70-80% нищо не би помогнало. Излиза, че каквито и съблазнителни варианти да се обсъждат и предлагат на фермерите по отношение на застраховките на продукцията им, проблемът е, че те не вярват, че при нужда биха получили, каквото им се полага. Потвърждава го и Михайлов: 

„Ние обсъдихме вариант, в който на декар сега е 500 лв. -  да стигне 1000 лв. обезщетението, като имате предвид, че 65 на сто плаща фонд „Земеделие“, но и това според мен няма да донесе необходимите позитиви”, казва изпълнителният директор на ДФЗ и вижда решението другаде.

Борис Михайлов: Може би ще трябва да направим по-бързо Взаимно-спомагателния фонд, който ще реши тотално нещата. Тогава няма да има нужда от такова обезщетение.

„Фондът ще бъде към Министерство на земеделието и в него ще трябва да се правят задължителни вноски от земеделците. В случай на настъпило събитие от него ще идват обезщетенията. Но това може би ще влезе в сила през 2023 година", поясни Михайлов. 

В сектора отдавна се говори и за американския модел на застраховане на доходите, който би бил по-справедлива компенсация за производителите. По думите на Михайлов обаче това действа в държави с 200-годишен капитализъм, което може би означава, че у нас към този момент няма намерение да се мисли в тази посока.

Така изводът е, че от многото варианти пак нито един не е както трябва.

„Основният проблем у нас е, че преобладаващата част от населението, включително и политици, си мислят, че чушките и доматите са нещо второстепенно, а по-важно е да се решат големите въпроси. Да, но всички ядат чушки и домати, нали така?”, реторично пита Мариана Милтенова.

И понеже никога доникъде не се стига с решаването на този проблем, земеделците се уповават единствено на Бог и милостта на природата. Да, но не те, а държавата има полза от продукцията на родните фермери.