Високите дневни температури, големите амплитуди, силно изразеният недостиг на почвена влага – това са фактори, които могат да лимитират добивите от пшеница в Добричка област. Обичайно в региона всяка есен се залагат 1 млн.200 хил. дка – 1 млн. 300 хил.дка със зърнено-житни култури. Към момента посевите изглеждат добре, но реално влагозапасяването не е достатъчно. 

„Като цяло картината е твърде различна. В момента пшениците прекратява братене и навлиза във фаза вретенене, с удължаването на деня това е съвсем нормално да влезе в тази фенологична фаза“, коментира за Агри.бг селекционерът от Добруджанския земеделски институт доц.Галина Михова. Ученият обобщи критичните фази, през които е преминало развитието на растенията от есента до момента. „Наистина климатичните условия поставиха на изпитание посевите. Първоначално, при сеитбата имаше голям засушаване, почвените обработки не бяха на достатъчно добро ниво. Получи се закъсняване в поникването на посевите. Впоследствие високите температури провокираха разпространение на много неприятели, което допълнително усложни ситуацията. Реално пшеницата започна да брати в нашия регион около януари, средата на месеца“. 

От началото на 2024 г. валежите са твърде оскъдни. За януари и февруари в Добричка област са паднали 22 литра, до момента са около 30 литра. „Сушата постави на изпитания зърнопроизводителите по какъв начин да коригираме и съответно да подхраним посевите. Това беше доста рисково решение и към момента все още не е загубило своята тежест. Посевите изглеждат добре, но реално влагозапасяването към момента не е достатъчно“, коментира още доц.Михова. 

„По принцип за есено-зимния сезон на пшениците е необходимо да има около 250 мл дъжд. Реално това е липса. От началото на календарната година, поне в нашия регион, те са само около 30 литра, което е твърде малко. Така, че проблемът продължава“, не крие притесненията си селекционерът. 

Добрата новина е, че не се наблюдава масово разпространение на икономически важни болести с висок праг на вредност. Има известно нападение от листни петна, от септория, но те са в малък процент. „Естествено, в зависимост от генотипа, всеки зърнопроизводител трябва да прецени дали е необходимо да реагира и съответно да приложи адекватния фунгицид. Но като цяло във фитопатологично отношение посевите са много добре“, посочва ученият. 

Доц.Михова се спря на един друг проблем, с който земеделските стопани трябва да се съобразяват през последните години – липсата на зима. „Едва ли не Коледата си е Великден, а Великден се отличава с по-ниски температури. Точно тези късните пролетни мразове през последните години са един от лимитиращите фактори за производството не само в нашия регион, а в цялата страна. Наблюдава се картина на масови повреди от тези късни мразове, които опърлят не само листната маса, понякога вредят и върху формираните класове. Голяма опасност представлява и голямата амплитуда на температурите. В смисъл, днес е 20 градуса, след два-три дена температурите падат почти до 1-2 градуса. Всичко това поставя растенията при изключително голям стрес. При условие, че есенно-зимния период е с високи температури, нямаме добро закаляване на посевите и тази динамика определено е сериозен стресов фактор“, обобщи още доц.Галина Михова. 

Изборът на подходящи сортове, познаване на агротехниката и съобразяване с почвено-климатичните условия на региона - това са само част от условията за по-успешно отглеждане на пшеница, посочва селекционерът.