Двете най-големи политически групи в Европейския парламент (ЕП) - Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти, загубиха властта да вземат самостоятелно решения относно бъдещето на законодателните предложения, които касаят и фермерите. 

Хоган обеща поне 2% от директните плащания да отидат за младите фермери


Голям брой от гласовете на досегашните водещи партии се прехвърлиха към Алианса на либералите и демократите за Европа и Зелените. В същото време широко прогнозираният напор от  представители на крайната десница не се осъществи. Всичко това означава едно - "зелена вълна" ще залее ЕП.


Пред журналисти председателят на Европейския съвет (ЕС) Доналд Туск заяви, че това означава "малко по-сложен , който ще изисква поне три групи да съставят мнозинство“. 


Групата на ЕНП вече има 179 члена, сравнение с 216 по-рано. Броят на социалистите и демократите се понижи до 153 места, при предходни 185. За разлика от тях групата на Зелените и Европейския свободен алианс са с 69 места срещу досегашни 52. Съответно АЛДЕ+Ренесанс+USR-PLUS сега се състои от 105 члена, при предишни 69, главно в резултат на присъединяването към блока на делегати от партията на президента Еманюел Макрон. 


Какво означава всичко това?


Двете големи групи, взети заедно, вече не формират мнозинство. За да наложат някаква промяна, те ще трябва да получат още 44 гласа за необходимото мнозинство от 376 депутата, което ще даде повече власт на по-малките партии. 

Преместването на европейските политически възгледи от ляво и дясноцентризъм, в посока към Зелените, ще повлияе на политическия пейзаж на национално равнище в много страни.

Франция, например, преживя голяма изненада, тъй като крайната десница на Марин Льо Пен „Национално обединение“ постигна минимална победа над коалицията „Ренесанс“ на Макрон (23,3% срещу 22,4%), но Зелените станаха трети. Така те се утвърдиха като най-голямата практическа заплаха за френския лидер. 


Ирландският министър-председател Лео Варадкар бързо обяви, че ще премине към по-екологосъобразен дневен ред. В Германия Зелените заеха второ място след консерваторите, оставяйки социалдемократите трети. 


В момента цялото внимание се насочва към назначаването на председател на Европейската комисия. 


Съгласно условията на Договора от Лисабон, Съветът следва да вземе предвид резултатите от изборите за ЕП относно възможния кандидат. Не е тайна обаче, че някои лидери като френския президент Емануел Макрон биха искали да си запазят правото да назначат човека на висшия ръководен пост. Перспективата това да бъде германският евродепутат Манфред Вебер (ЕНП) намалява, докато възможността това да бъде Франс Тимерманс (ЕНП, Нидерландия) е повече от вероятно да е извън състезанието. 
Туск заяви, че лидерите на ЕС са се съгласили, че новият Президент на ЕК трябва да има квалифицирано мнозинство в Съвета, както и подкрепата на Парламента. Това не означава, че водещите кандидати ще бъдат отхвърлени, подчерта той. 


Сериозни претенденти за мястото са главният преговарящ на ЕС Мишел Барние, шефът на МВФ Кристин Лагард (Франция), Комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер (Дания), докато Вишеградска четворка (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) лобира силно за словака Марош Шефчович (Комисар по енергийния съюз). 


Всичко това ще бъде решено на срещата на върха на 20-21 юни 2019 г., където лидерите на ЕС официално ще номинират кандидат за висшата длъжност с квалифицирано мнозинство. След като бъде подкрепен от държавни и правителствени ръководители, новият Президент на ЕК трябва да получи подкрепа с мнозинство от страна на ЕП - най-малко 376 члена, най- вероятно на второто юлско пленарно заседание в Страсбург (15-18 юли 2019 г.). 


Ако ЕП отхвърли кандидата, тогава Съветът ще трябва да предложи нов в рамките на месец, с цел пленарно гласуване на сесията в Страсбург през септември (16-19 септември 2019 г.).


Да се върнем на земеделието


Със сигурност може да се очаква „зелената вълна“ и вълната на по-либерално настроените политици в новия ЕП да повлияят на бъдещата посока на ОСП, особено на новата „зелена архитектура“. Предишният Парламент, до голяма степен възприеман като про-фермерски настроен. Депутатите се бореха за запазване на стабилен бюджет за ОСП и използваха своите правомощия за съвместно вземане на решения за приемане на по-благоприятни за земеделските производители мерки за опазване на околната среда. Но със сегашната промяна в разпределението на гласовете статуквото ще се промени. 

След като окончателният списък на новите членове на ЕП и техните политически групи бъде потвърден през следващите седмици, встъпителната пленарна сесия в Страсбург на 2-4 юли 2019 г. с абсолютно мнозинство ще избере новия председател и заместник-председатели на ЕП за срок от 2 години и половина. През следващите седмици политическите лидери ще преговарят за състава на различните Комисии, чиито председатели и техни заместници ще се определят на първото заседание на съответната Комисия през юли 2019 г.  

Първото заседание на Комисията по земеделие и развитие на селските райони е насрочена за 8 юли 2019 г.

Съставът на „новите“ комисии трябва да стане известен на 4 юли.

По отношение на състава на COMAGRI редица значими фигури от предишната комисия не се кандидатираха за преизбиране - по-специално бившият координатор на ЕНП Алберт Дес (Германия), Мишел Дантен (ЕНП, Франция), Джим Никълсън от Северна Ирландия (ПКР, Обединено кралство) и португалецът Рикардо Серао Сантош (ПЕС). Други видни членове като Естер Херанс Гарсия (ЕНП, Испания), докладчик по реформата на ОСП относно Стратегическите планове и Никола Капуто (ПЕС, Италия) също няма да се върнат.

Видни членове на ЕП, които се завръщат, са Паоло де Кастро (ПЕС, Италия), Тибор Шани (ПЕС, Унгария), Ерик Андрийо (ПЕС, Франция), Клара Агилера Гарсия (ПЕС, Испания), Марк Тарабела (ПЕС, Белгия), Питър Яр (ЕНП, Германия), Хеберт Дорфман (ЕНП, Италия), Норберт Линс (ЕНП, Германия), Мартин Хойслинг (Зелените, Германия) и либералите Улрике Мюлер (Германия) и Ян Хойтема (Нидерландия). 

Сред новоизбраните членове на ЕП редица кандидати имат релевантни познания, най-вече бившият Комисар по земеделието Дачиан Чолош  - главен архитект на реформата на ОСП през 2013 г., от който се очаква да се присъедини към блока на АЛДЕ. Неговият сънародник Дан Мотреану (ЕНП) се твърди, че има интерес да стане част от COMAGRI. Други потенциални кандидати са френският биопроизводител Беноа Бито (Зелените), бившият президент на френския Съюз на младите фермери Жереми Десеркле (АЛДЕ) и гръцкият социалист Йоргос Каминис. Бившият депутат Марлене Мортлер (ЕНП, Германия) също се очаква да се присъедини към нея, с още един или двама германски „зелени“ депутати.