Това, което наблюдаваме от 2018 г. насам, е засилено засаждане с лавандула в районите с пшеница, рапица, слънчоглед - традиционни култури за Добруджа. Не това е подходящото място за тази култура, обаче, коментира Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК).

Опитите да се сложи ред в пасищата продължават

Тя подчертава, че Тракия дава най-качествено масло с висока пазарна стойност, както и районите на Велико Търново и Шумен. Освен това лавандуловото масло не търпи залежаване като розовото и до 2 години трябва да бъде реализирано. 

„Традиционно България е произвеждала годишно около 100-120 тона лавандулово масло, а последните 2-3 години то достига 500 - 600 тона годишно. Това свръхпроизводство, вследствие на бързото нарастване на площите, при така определения капацитет на външния пазар, е проблем”, заявява браншовия представител пред БТА.

Заради повишеното количеството, пада стойността, а това икономически и от инвестиционна гладна точка не е рентабилно за производителите. По думите ѝ освен свръхпредлагането, което води до ниски изкупни цени, се стига и до запълване на капацитета за преработка, което е друг сериозен проблем. 

Гергана Андреева: Не на последно място браншът трябва да се справи с несертифицирания посадъчен материал.

Родното лавандулово масло е почти изцяло експортно ориентирано. То е добре познато на световните пазари и се реализира в 40 страни. 50% от произведеното у нас лавандулово масло се пласира в САЩ и Франция.