Амбициите на Европа за едно по-зелено и екологично селско стопанство не спират. Но как фермерите ги възприемат?

"Българският земеделец, зърнопроизводител, достатъчно станахме зелени, за да продължаваме да търсим нещо по-зелено в земята. Намалихме обработките, препаратите, торенето. Мисля, че от това по-зелено не виждам накъде", коментира за Агри.БГ Данаил Иванов, земеделски производител от Бургас и член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Подобно е и мнението на Георги Радев, член на УС на НАЗ . 

"Ние работим земя много преди да е имало субсидии. Работим сега и като има субсидии. И да няма субсидии, ние пак ще работим земя, повярвайте ми. Идва време обаче когато много голяма част от колегите ми ще се откажат от тези субсидирания, защото няма да могат да изпълнят критериите за получаването им. Този момент идва и ако нещо не се направи по въпроса, ще стане много по-страшно. Никой няма да се съобразява с директивите на Европа и ще дойде време, в което може би никой няма да иска да има участие в Европа", добави от своя страна Георги Радев.

Нещо подобно видяхме през Кампания 2023 - по-слаб интерес при екосхемите, незразбиране на стандартите за добро земеделско и екологично състояние. Дори нужда от поправка в текстове, така че да се предотврати евентуалното обръщане на земеделската техника на полето.

"Това са глупости - наклони, как ще ореш. Хората са втрещени, защото те не знаят какво да направят. И за съжаление в МЗХ не са го отиграли достатъчно добре. Времето си минава и в един момент няма да знаеш как да постъпиш, а те самите управници не знаят какво да направят. 

Затова според мен може би трябваше да си караме по стария начин, докато изгладим всички неща и малко по малко да вкарваме новите изисквания, но поне да бъде отиграно 1 или 2 години. От първата година толкова нови неща е страшно, не е добре.

Ще дойде момент, в който никой няма да иска да се съобразява с европейските изисквания. Парите, които даваме за фунгициди, за спазване на тези изисквания и тези, които даваме за много по-скъпите препарати за растителна защита... в един момент се оказва, че са двойно повече на тези, които трябва да вземем. За какво да го правя?

Същото нещо е и с паленето на стърнищата. В Гърция палят. В Румъния палят. Там може, само при нас не може. А ние се чудим как да се справим с различни буболечки, болести и т.н", категоричен е Георги Радев.

 

Вижте повече във видеото.