Има ли риск от хранителна криза в международен план заради коронавируса, която ще засегне и Гърция? Експерти в южната ни съседка дават отговор на този въпрос, казвайки, че до криза може да се стигне не заради недостиг или лоша реколта, а заради мерките, които се прилагат или които се обмислят за в бъдеще, пише гръцкото издание Eleftheria.

Каква е готовността на животновъдите да дават говеда за клане?

Неизвестността колко дълго може да продължи борбата с коронавируса и сътресенията в икономиката карат някои държави да предприемат мерки за ограничаване на износа на храни. Това засега не означава, че има хранителна криза.

По време на кризата от 2008 г. се наблюдаваше недостиг на храна. Запасите бяха по-малко от обикновеното, но нямаше производствен недостиг. Вместо това имаше срив на фондовата борса, който доведе до повишаване на цените.

В момента на пазара има достатъчно предлагане на хранителни продукти. Въпреки това не е изключено затваряне на границите за износ.

Страната трябва да защити основните си продукти

Какво се случва в Гърция? Нека бъдем ясни. Не става въпрос за недостиг на храна, а за това, че пазарът стана неорганизиран. В резултат на това има риск от смут в зависимост от това, как компетентните органи и съответните министерства се отнасят към производителите.

Освен това трябва да имаме предвид, че ако големите доставчици на храна затворят границите си, за да осигурят адекватност на собствения си пазар, проблемите скоро ще се появят в Гърция. Веригата на доставките вече е глобална.

Страната ни трябва да спре износа, за да защити нашите основни продукти, казва областният управител на Тесалия Константинос Агорастос пред CNN Гърция.

Реколтата тази година е ключова

Според Константинос Агорастос производството на зърно в региона на Тесалия ще зависи от дъждовете тази година. До този момент не е валяло достатъчно. Предстои да се разбере каква ще бъде реколтата, но какво ще се случи с вноса е нещо, което не зависи от Гърция.

Искане за компенсация: До 40% върху стойността на суровините за преработка

Тези дни в Крит част от продукцията се изхвърля. Според заместник-областния управител на Крит Манолис Хнарис налице са два основни проблема. Първо, зеленчуците са оставени без надзор и второ, животновъдите не знаят на какви цени ще се предлагат агнетата.

Точно сега в някои части на Гърция е пикът на парниковото производство. 60% от доматите, произведени в момента, не се продават, а цената е паднала до 30 цента за килограм. При краставиците ситуацията е по-зле. Дори 20% от продукцията не се реализира.

Гърция изнася домати само към Балканите, но заради кризата износът вече е спрял. За останалите зеленчуци износът продължава или бавно, или също е спрял. Потреблението е спаднало значително в градските центрове, както и поръчките от супермаркетите.

Производителите са в задънена улица

Намаляване на потреблението е налице, потвърди за CNN Гърция президентът на Организацията на централните пазари и рибарство Христос Кроммидас.

В момента няма недостиг на храна, допълва той. Обаче ако производителите, които изхвърлят продуктите си, сега не бъдат подкрепени, след два месеца има вероятност да имаме недостиг и голямо увеличение на цените, допълва той.

ВИЖТЕ НАЙ-ВАЖНИТЕ НОВИНИ

И това ще се случи по следната причина. Производителите няма да могат да си позволят да запазят тези зеленчуци още два месеца и ще бъдат принудени да сменят реколтата, като сами поемат щетите, но поне знаейки, че няма да се увеличават допълнително.

Ако отглеждането на домати спре например, през лятото производството няма да отговори на търсенето и не може да сме сигурни, че вносът ще бъде възможен поради коронавируса.

150 милиона евро от министерството

Заради кризата Министерството на развитието на селските райони обяви, че ще отпусне фонд от 150 милиона евро за подпомагане на производителите.

Смесена картина

Кризата доведе до значително нарастване на търсенето на някои пресни плодове и зеленчуци. Най-сериозни загуби търпят европейските производители на ягоди и някои видове зеленчуци, тъй като потребителите се насочват към по-малко бързоразвалящи се продукти.

Цените падат, намалява потреблението, продиктувано от това, че много семейства предпочитат цитрусови плодове, ябълки, круши, кивита и чушки.

Сериозна тежест върху гръцкия износ идва от допълнителните разходи заради намаления внос. Камионите, превозващи гръцки продукти в чужбина, сега в много случаи се връщат празни, което води до натоварване на гръцките производители и търговци.

Животновъдите са в задънена улица

Скотовъдството в Гърция е в застой, особено отглеждането на овце и кози, което произвежда 750 000 тона мляко и 3,7 милиона овце и кози всяка година за клане.

ДФЗ: Плащаме още 18 млн. лв. по мярка 10

Вече две години овцевъдството и козевъдството преживяват трудни времена. Много ферми затвориха. Това се случи, защото цената на овчето мляко падна средно от 95 цента на 77 цента, а тази на козето мляко - от 60 цента на 47 цента. Накратко, производителите на овце и кози в Гърция загубиха около 250 милиона евро, информира президентът на Гръцката асоциация за животновъдство (SEK) Панайотис Певеретос.

С избухването на пандемията настъпи пълна дерегулация в отглеждането на овце и кози. Търсенето е много ниско, а цените са поне с 40% по-ниски отколкото на Коледа.

За гръцките овце и кози основните страни за износ са Италия и Испания, държави, които са най-силно засегнати от пандемията, а след това и Германия.

„От 300 000 овце и кози, които изнесяме при нормални условия за тези страни, по-малко от 50 000 животни ще напуснат тази година“, казва Певеретос.

Същевременно вносът от балканските страни също спря, защото цените на едро за гръцки овце и кози паднаха между 3,5 евро и 4 евро на килограм, така че вносът не е печеливш.

Това е положително нещо, отчита Певеретос, от една страна, но в същото време търсенето в Гърция е много ниско. SEK изчислява, че от 1,5 милиона овце и кози, които понастоящем са в стопанствата на фермерите, 500 до 800 хиляди ще останат непродадени.

Това ще бъде пагубно за индустрията, защото, когато овцете и козите не се продават, фермерите понасят загуби.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ

Как ще работят фермерските пазари в извънредното положение?

Позволява се употребата на отпадни води за напояване

НАЗ: Българските храни трябва да имат място на пазара