Постепенно ролята на държавата по отношение на контрола на Развъдните организации ще намалява, защото ще нараства контролът от самите фермери. Това коментиора на семинар на Асоциацията на млечните овце изпълнителният директор на ИАСРЖ проф. Васил Николов, предаде Фермер.БГ.
 
„Докато не дойде контролът от долу, докато вие самите не разберете, че не бива да се сменят марки, че трябва да се правят контроли, държавата нищо не може да направи, какъвто и контрол да прави“, каза проф. Николов. Хубаво е, че има такава развъдна организация, но от тук нататък трябва да определите накъде ще вървите и да го следвате абсолютно ясно, без никакви маймунджалъци. Без смяна на марки, без контроли, без смяна на кочове.
 

 
По думите му в последните години се задават въпроси, включително и въпросът докога държавата ще се занимава с автохтонните породи. Той даде за пример автохтонната порода - родопско късорого говедо, което дава по 9-10 литра мляко на ден, а за година телето, родено от такава порода крава става 100 килограма. „В млечното говедовъдство в момента ние имаме ферми, където средната млечност на крава е 9-10 хиляди литра. Средната дневна млечност на крава е над 35 литра, едно теле от месодайна порода за една година ще стане 500 килограма, махнете стоте от късорогото, остават 400, по 4 лв. го сложете живо тегло, стават 1200 лв., а разликата между комерсиалните и автохтонните е 400 лв., сложете и ядене 400 лв., въпреки че пасищата за комерсиалните породи са същите, каквито на автохтонните, пак ще останат 400 лв. и затова никой в говедовъдството, който може да отглежда комерсиална порода, не отглежда автохтонна. За жалост в овцевъдството не е така. Вие планирате млечно овцевъдство и давате в развъдната програма майки на кочопроизводителките със 100 литра мляко“, каза още проф. Николов и допълни, че докато мерим овцете по красота, ефект по отношение на млечната продуктивност няма да има.

 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!