Има спешна нужда от нова оценка на земите с висока принадена стойност (ВПС). В периода 2007-2019 г. в седем област на страната предимно в Западна България, са “изгубени” над 50% от земеделските земи с ВПС. Те са предимно пасища и ливади. А в други 6 области са “махнати” между 40 и 52% от допустимите площи. Това стана ясно по време на уебинар на тема: „Научени уроци от 14 години подпомагане на земеделски системи с ВПС - предизвикателства и препоръки". Организатор на събитието е Сдружение за териториален и екологичен просперитет (СТЕП).

Гласувайте: Трябва ли да се намали ДДС върху храни и селскостопанска продукция?

Експертът Янка Казакова изнесе интересна презентация с данни относно промените в ползване на допустимите земи с ВПС в периода 2007-2019 г.

Оценката на СТЕП показва, че през 2007 г. обработваемите земи са близо 360 хил. ха, трайните насаждения около 40 хил. ха, постоянно затревените площи - 951 256 ха, а смесеното земеползване - 279 013 ха. Как обаче цифрите се променят през следващите няколко години?

“Този тип земеползване от 2007 г., което е останало за подпомагане през 2019 г., почти изцяло е запазило обработваемите земи. Наполовина обаче са намалени трайните насаждения, почти наполовина са намалени постоянно затревените площи и имаме загуба от една трета при смесеното земеползване.

През 2019 г. голяма част от тези площи стават обработваеми земи. И това, което често си говорим е, че губим част от пасищата, ливадите и тревните местообитания, защото те се превръщат в обработваеми земи”, обясни Казакова, която също така е и преподавател в Катедра „Икономика на природните ресурси“ в УНСС .

Анализ на СТЕП по данни на земеделското министерство пък показва, че от тези земи, които са били предимно затревени площи освен, че сме загубили близо 500 хил. ха, към 2019 г. 65.5% от тях вече са преминали в групата на обработваеми земи. 

“Данните от нашето “кабинетно проучване” показват, че от една страна имаме изоставяне - половин милион вече ги няма като допустими, а от друга страна - превръщане на останалата част допустими към 2007 г. площи за ВПС, се превръщат в обработваеми земи.

Друг ясен индикатор, който виждаме е нуждата за нова оценка. Вече крайна, спешна оценка за земите с ВПС, по отношение на реалното земеползване. Особено от гледна точка на намалените бюджети за периода 2023-2027 г. за насочване на средствата към реалните земи с ВПС и на намалените целеви обхвати както за агроекологичната схема за ВПС, така и за мярката Натура 2000, които са заложени за новия програмен период”, добави експертът.

Тя добави, че СТЕП ще настоява за увеличаване на предвидения бюджет, тъй като той не може да покрие нуждите на схемата. Има обаче и друг проблем.

“Но колкото и да се увеличи бюджета, той няма да откликне на всички нужди. И в този случай ще бъде важно тези средства да бъдат насочени именно към площите, които имат най-високата природна стойност, за да опазим точно нея. Иначе няма смисъл да се плащат средства за земи, които вече не са в този териториален обхват. 

Защото ако действително имаме промяна в този слой всяка година и тази промяна не отчита промяната в земеползването, т.е за схемата за ливади и пасища с ВПС, тези 65%, за които говорим, не би трябвало да са допустими. 

Реално целевият териториален обхват е спаднал изключително много на тази мярка. Но ние няма как да знаем дали това е действително, защото няма анализи, има само данни. Освен това фактът,че са изпаднали едни площи и са превърнати в един вид земеползване не означава, че нямаме други площи, които междувременно не са придобили характеристики на площи с ВПС. Така че тази липса на реална оценка показва силно неблагоприятно въздействие върху общото разходване на средствата по политиките, тъй като вероятно те отиват не по предназначение”, заключи Янка Казакова.

 

 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg