Нямаме нужда от такава програма, тя е така разписана и условията в нея са такива, че на практика е неприложима. Така председателят на професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ) Христо Николов коментира пред Агри.БГ предложената от експертите на земеделското министерство нова оперативна програма за сектор „Розопроизводство”.

Гласувайте: Съгласни ли сте с рязкото вдигане на осигурителния праг?

На пръв поглед тя изглежда обещаваща, със заложени цели за постигане на сдружаване, преодоляване на пазарната криза и тази с работната ръка. Разписа ни са 5 интервенции с редица дейности в тях, по които ще може да се получава финансиране. Освен това е насочена само към групи на розопроизводители в приоритетните райони. Защо тогава от бранша не я искат?

И този път причините са, че се залагат хубави неща като се поставят неизпълними условия и така остават само добрите намерения и пиарът, разбира се. В случая финансовата подкрепа е ограничена до 50% от реално извършените разходи или до 6% от стойността на предлаганата на пазара продукция на всяка група/организация/асоциация на организации на производители.

„Ако приемем, че направим невъзможното и обединим около 100 души, които при тази пазарна ситуация ще реализират оборот на организацията равен на 500 000 лв. Дори тогава 6% от оборота са 30 000 лв. Тази група трябва да се администрира – счетоводни разходи, офиси и т.н. 30 000 лв. ще покрият само канцеларските материали, наема и тока евентуално”, пресмята председателят на ПАРБ.

Христо Николов: При тези финансови условия това няма да предизвика никакъв интерес и да стимулира сдружаването. Ако искаме да провокираме хората да се сдружават, трябва те да имат някаква полза от това.

По думите му от сектора не искат тази програма в Стратегическия план, защото не им трябва, а наличието ѝ само създава напрежение между секторите, като се създава „илюзорно чувство, че сектор „Розопроизводство” е облагодетелстван със специална интервенция”. Браншовият представител припомня последните спасителни мерки за розопроизводителите, които също се оказаха неефективни и по които повечето бюджет изобщо не бе усвоен. 

„Върху нашия сектор се навлича едно негативно отношение, обществото смята, че сме привилегировани и получаваме много пари, а всъщност е точно обратното. Всички институции и отчети показват, че финансов ресурс има, но въпреки това се обявяват бюджети по начин, по който да са неприложими и няма как да стигнат до фермерите и преработвателите. 

Същият ще е и ефектът от новата кредитна програма на ББР. Понеже е национална банка си обявява кредитните продукти като национална програма. Евтин популизъм и политически ПР, който е несправедлив и некоректен. Кредитната програма не отговаря на пазарните условия, лихвата е 3,7% – нормалните лихви за бизнеса в момента са около 1,5 – 2%. Напълно неизгодна е”, коментира още Христо Николов