„Хлябът, който ни свързва!“ - с този надслов за втори път в Добрич се проведе фестивал, посветен на хляба.

Сушата в Крайморска Добруджа „изяде” добивите

Вторият събор на хляба в Добрич представи ролята на хляба в обредите и ежедневието на българина от древността до днешни дни. 

Акцентът беше поставен върху традициите на Добруджа – регионът, в който се произвежда най-много хлебно зърно у нас и неслучайно е известен като житницата на България.

Снимка: Авторът

По време на събора бяха обособени експериментални работилници, които пресъздаваха мястото и функцията на хляба през различните епохи от праисторическо време до наши дни. 

Най-малките посетители бяха приобщени с редица забавления – от месене до пресъздаване на различни ритуали и обреди. 

„Неслучайно ние, добруджанци, казваме „Каквото посеем – това ще пожънем!”. Показваме на нашите деца автентичния бит и култура на предшествениците ни, защото Добруджа е съществувала назад във вековете и ще продължава да съществува и занапред”, каза кметът на Добрич Йордан Йорданов. 

Снимка: Авторът

Близо 720 000 тона зърно от пшеница бяха произведени през това лято от добруджанските полета. Те бяха ожънати от общо 1,300 млн. декара.

Въпреки сушата и другите предизвикателства, добивите надскочиха миналогодишните. Сериозни са обаче трудностите при пазара на хлебно зърно, на който продажбите са под 280 лв./тон.