Собствениците на „Дивата ферма“ са добре познати на хората в цяла България. За телевизионните зрители те са звезди от популярно реалити шоу, а за колегите им – пример за неуморна работа в стопанството, преработката и реализацията на продукцията. 

Четете още: Как да кандидатствате за наградите на Agri Summit & Awards 2024? 


Ведрите им усмивки остават впечатлението, че всичко постигат с лекота. Действителността обаче съвсем не е такава. 
„Оползотворяваме всичко, което природата ни е дала – от сухата трева до остатъците от производството на храни. С част от отпадните продукти, които в други кланици са предназначени за екарисажа, ние успяваме да направим няколко изключително успешни храни, които намират мястото на все повече български трапези“, разказва Благовеста Василиева. 

Със собствени средства са изградили и фотоволтаици, с които намаляват на половина разходите за ток в кланицата през деня. Все още нямат енергоспестяващи батерии, които да запазват произведената електроенергия, която често се продава за 0 лева на енергото, а се купува пак от там по пазарни цени. Но и това предстои. 

Бети и Ники са част от едногодишен проект, изпълняват от фондация „Биоселена“ заедно с най-старата норвежка неправителствена организация – "Norges vel", която е на повече от 200 години. Целта е да се помогне на микропредприятия за храни да въведат мерки за енергийна ефективност и кръгова икономика. 

И макар да са известни предимно като животновъди, семейство Василеви имат и малко предприятие за преработка. 

„Стопанисваме общо малко над 4 000 декара закупена земя, с наетата около Белмекен, общо стават 12 000 дка. Бихме се радвали на повече паша в Рила, сега животните са там 3 месеца“, споделя Бети. Практиката е да качат животните в Рила през юли и да ги връщат в Родопите в късна есен. „Кравите са най-гледаните в нашето семейство, местят се от курорт на курорт“, шегува се лъчезарната стопанка. 

През 2023 г. обаче високите температури не са пощадили дори прохладните ливади в Рила. За стопаните на „Дивата ферма“ няма никаква алтернатива за целогодишно изхранване. Ако животните останат в Родопите, още през август ще трябва да се хранят с готов фураж. А приготвените бали ще стигнат за два месеца. Земята в Източните Родопи не позволява повече от едно косене, обикновено в началото на юни. 

Освен за кравите, Бети и Ники се грижат за малко стадо от диви коне, от които само 4-5 са яздитни. Те са им много необходими, тъй като без коне не могат да се събират животните в Рила. Всъщност и в Родопите говедата са разхвърлени на няколко места и целогодишно живеят на открито. 

Затова не е изненада, че телетата са застрашени от вълци, около 5% от младите животни стават жертва на тези хищници всяка година. 

Василиеви са тръгнали по трънливия път на животновъдството с 10 - 15 кози и овце. Първите 16 говеда са закупени с парите от апартамента на родителите на Бети. И още първата година половината са умрели, защото животните са били оборни и не издържали на трудностите на пасищното отглеждане. В момента са предпочитани животните от породите  Българско сиво говедо и Късорого родопско говедо. 

Сега Василиеви отглеждат 1600 месодайни говеда, преработват месото от тях и посрещат туристи от цял свят, които идват, за да гледат белоглавите лешояди, да се насладят на уникалната природата и чистата храна, която семейството приготвя. 

Имено покрай селския туризъм са започнали да предлагат телешки продукти на крайни клиенти, а след това поради липсата на биокланица, решават да изградят собствена. Кандидатстват с проект по подмярка 4.2 и успяват да спечелят финансиране за първата биокланица в България.

Реализацията обаче се е оказала още по-трудна от изграждането на преработвателен цех, тъй като в началото продавали по 3 - 5 буркана на седмица, а предприятието бълвало по 5 000 - 6 000 на година. 
Стиснали зъби и по-късно търговията тръгнала лека-полека. Бумът дошъл след участието им в известен телевизионен формат като фермери. Заваляли заявки от цялата страна за всичките им продукти – и сушени и консервирани. Вече си имат редовни клиенти, получават и корпоративни поръчки. 

В малкото им преработвателно предприятие почти няма отпадъци, защото дори крайните отпадъци при тях отиват за храна на лешоядите. Защитените птици си хранят с умрели животни, но и с част от червата и кокалите от кланицата. 
Първоначално костите са били изхвърляни директно, но в последствие започнали да правят от тях силен телешки бульон, който в момента е най-продаваният им продукт. При работа по международен проект са получили съвет от най-големия белгийски производител на картофи, как да използват говеждата лой, която се оказва изключително богата на Омега-3 и бие по този показател дори дивата сьомга. 

Добрите примери в своята практика, а и неудачите, семейство Василиеви споделят с колегите си, които все още трудно намират начин да намалят енергийната зависимост. Техният пример е заразяващ, въпреки трудните времена за българското селско стопанство. 

От „Биоселена“ предлагат на стопаните, които искат да внедрят някои от добрите практики в своите ферми да получат индивидуална подкрепа под формата на консултация, съвет, писане на проект, тъй като в момента има отворени две процедури, по които може да се кандидатства за финансиране.