Деан Тодоров: Нашето животновъдство се държи на мерак и ентусиазъм

Нашето животновъдство се държи на мерак и ентусиазъм, това е мнението на Деан Тодоров, председател на Асоциацията за развъждане на млечни породи кози. 

Главният проблем е, че винаги обикновеният животновъд е изолиран от европейските проекти, смята той. „На теория – не е, но на практика никога не е успявал да се докосне до тях, защото се състезава със земеделски производители от браншове, които имат много по-сериозни финансови възможности“, коментира Тодоров за Агри.БГ. 

Друг основен проблем е липсата на кадри в козевъдството. Освен това нивото на механизация е нищожно. Изключение правят малкото ферми, които са направени с европейски средства.

„Те се броят на пръстите на двете ми ръце, но там винаги инвеститорът има друг основен бизнес, откъдето налива пари в животновъдството. Нито един от другите фермери не е бил допустим за кандидатстване“, уточни Тодоров.

Няма как фермери с 200 животни, дори да са най-добрите, да си позволят инвестиция в трактор от 100 000 лева или в доилна зала, в която инвестицията е на същата стойност, сочат неговите сметки. 

На практика откакто сме в Европейския съюз животновъдите са изолирани от финансиране и по оперативните програми, и по Стратегическия план, твърди Тодоров. Това важи за всички подотрасли в животновъдството с изключение на индустриалните производства – птицевъдство и свиневъдство. 
Обикновения животновъд в млечния или месодайния сектор със средно стопанство от 100-200 животни е на ръба на оцеляването. 

Къде сме ние?

Като производител на козе мляко, страната ни дели 4 – 5 място с Италия, което е сериозен успех. Лидери в козевъдството са Холандия, следвана от Франция и Испания. По официални данни трябва да имаме 250 000 кози-майки, по информация на асоциацията, която работи с над 97% от големите стада в страната, няма повече от 80 000 такива животни. 

Другите са заварено положение в заден двор, където се водят по 2-5 животни, които отдавна не съществуват, но продължават да влизат в статистическите извадки. 

Как го правят съседите?

В съседна Турция, която не членува в Европейския съюз, политиката на държавата е в следващите 10 години овцете да станат 60 милиона, а козите – 15 000. Държавата дава определена сума в зависимост от вида на животното, в случая с козите това са 350 евро, които са безлихвен кредит за 5 години. Парите са предназначени за закупуването на животно. Не случайно от години върви експортът на наши овце и кози към Турция. Много животни се внасят и от Холандия.

Дава се шанс на стопаните, които искат да се занимават с животновъдство, те разполагат с изцяло облекчена процедура за безлихвено финансиране от държавата. На петата година фермерът трябва да започне да изплаща кредита, но ако поеме ангажимента на собствена отговорност да увеличи стадото двойно, кредитът се опрощава. 

В Румъния има специализирани мерки за животновъдството. Който иска да направи нова ферма или да модернизира старата си - кандидатства по Стратегическия план, но се състезава само с животновъди, като условията са облекчени. 
Има и гаранционен фонд към тяхната разплащателна агенция. Когато даден животновъд спечели проект, одобрен от техния фонд „Земеделие“ или аграрното министерство, това означава, че на този производител може да се има доверие. Веднага на минимална лихва му се отпускат 110% от кредита. След това се възстановяват 50% от европейското финансиране, а животновъдът има задължение да изплаща останалите 60% през следващите 5-6 години при преференциални условия. 

„При нас това нещо е невъзможно, никога не е било в България, а това е съществен проблем, когато липсва механизация“, категоричен е Тодоров, който е преподавател в Русенския университет по механизация на селското стопанство. 

Ако бъде решен проблемът с механизацията, ще изчезнат голяма част от трудностите в животновъдството. "Когато няма механизация, няма млеконадой, а когато няма добив, фермерът не може да преговаря с млекопреработвателите за по-висока цена, защото разходите за транспорт до фермата също са високи", каза още той. 
В момента добрата изкупна цена на козето мляко е 1.20 лв./л без ДДС, според Тодоров, но в различните райони вземат суровината дори по 60 стотинки за литър, което доста под производствените разходи.