Христина е от онези млади хора, които са учили и живели в чужбина. Но детският спомен за животните на село и връзката с природата я връщат у дома, за да приложи у нас видяното навън. Убедена е, че българите могат да се справят не по-зле от западняците и го доказва.
След шест години живот в Ню Йорк, който описва като бетонена джунгла, младата дама и нейният любим Андрей създават ферма Парадайс в разградското село Липник. Но тази ферма не е каква да е, а за екзотични животни и птици. Нещо като мини зоопарк, в който съжителстват кози Боер, овце Джейкъб, Северен елен, Северна лисица, кенгуру, забулена сова, мини пони и какво ли още не.
От Националното животновъдно изложение в Сливен Христина и Андрей се върнаха с пет купи и, разбира се, симпатиите на публиката. Техните боксове бяха едни от най-посещаваните, а земеделският министър лично приветства младото семейство. Но най-щастливи бяха децата, които можеха да погалят и да се снимат с атрактивните породи животни.
Мотивацията да направим фермата е нашата дъщеря Христа и любовта ни към животните. Започнахме да взимаме за себе си различни видове животни. Приятели идваха да видят овцата, козичката, кенгуруто. Лека-полека с мъжа ми решихме, че би било една добра идея да направим ферма, където всички деца да могат да идват, да има различни занимания за тях и да ги учим на любов към животните и как да се отнасят към тях. За съжаление, освен с телефона и на бетонните площадки те нямат къде другаде да се забавляват. Тъжната истина е, че децата в градска среда са много отдалечени от животните.
Където и да пътуваме в Европа, искаме да посетим месните ферма или зоопарк. Това са дестинациите, които ни привличат, понеже взимаме идеи какво е хубаво да направим и в България. Идеята на нашата ферма е да не бъде само зоологическа градина, а децата да могат да погалят животното, да го нахранят, да видят как се дои, как се почиства. В чужбина се води petting zoo. Това понятие още не е навлязло у нас. Видяхме го в чужбина и си казахме: “Хайде да си го направим хубаво и вкъщи!”
Моите родители се занимават със земеделие, а голяма страст на баща ми са конете, гълъбите, кучетата. Още при дядовците ми на село имаше животни. Завърших гимназия във Велико Търново и след това заминах за Щатите. Много ми липсваше природата, особено в Ню Йорк. Когато се завърнах, родителите ми много се учудиха. Но сега много ни подкрепят и помагат.
Аз съм по-скоро нежната ръка във фермата. С мъжа ми си разпределяме грижата за животните. Сутрин ги храним заедно, тъй като те са в различни сектори. Двамата решаваме какви животни да си вземем, защото знаем, че и двамата ще се грижим за тях. Ние сме и част от Български соколарски съюз. Имаме три вида хищни птици - забулената сова Химера, мишелов на Харис и малък Американски керкенез.
Да не бяга от себе си, от природата и от това, което е. И да го предаде с любов и уважение нататък. Независимо дали ще любовта към животните, или любовта към ближния. Пожелавам си да сме малко по-добри и повече да се обичаме. Да гледаме по-позитивно, защото сме много по-добри, отколкото си мислим. Българите сме страхотни хора и разбираме от животни. Иска ми се и Христа да обича животните и да е по-близко до тях - това е една от най-хубавите връзки в живота.
;void(0);){kind=link}