Откога се занимавате със земеделие?
От 2012 г. Моите баби и дядовци също са се занимавали със земеделие, баща ми също има лично стопанство. Но аз не продължавам по техните стъпки, работя в голяма фирма. Организирам дейността в стопанството - всичко минава през мен. Сядаме с агронома, решаваме какво ще сеем през новата стопанска година, с какво ще торим, с какво ще пръскаме, какви семена ще ползваме.
Преди да започнете във фирмата, работили ли сте в селското стопанство?
Завършила съм в Свищов - бакалавър "Стопанско управление" и магистратура "Финансов мениджмънт". Нищо общо със земеделие. Но за длъжността, която в момента заемам, това образование много ми помага. Земеделците в днешно време трябва да разбираме от много неща - от машини, техника, агрономия. Без сметки също не стават нещата. В тия трудни години, ако не си преценил правилно и не си разпределил рисковете, няма как да се получат добри резултати.
Как попаднахте в този сектор?
По стечение на обстоятелствата. Не съм търсила специално такава работа, просто така се случи. Но попаднах в точното време, на правилното място. Всеки ден излизам сутрин рано, с желание за работа. Вечер стоя до късно - особено сега по жътва, се прибираме към 11-12:00 часа. И не ми тежи сутрин пак да стана и да тръгна.
Трудно ли е за една жена в земеделието?
Със сигурност е предизвикателство да работиш в такъв сектор и то предимно с мъже. Но не бих казала, че е трудно. Когато има желание, нещата се случват. Естествено, мъжката логика трудно възприема жените в техния сектор. Но с годините съм се наложила и доказала. Не е невъзможно. Случва ми се понякога да се качвам и на машините, но това е по-скоро от лично желание, отколкото необходимост в стопанството.
Тежка ли е селскостопанската работа?
Не мога да нарека работата в земеделието тежък физически труд, защото имаме големи машини вече, съвсем различно е от едно време. Машините са модерни, снабдени с GPS-и, с тракинги. Във всеки момент мога да задам параметри и да пратя машината на определеното място, да свърша дадената работа. Виждам ги на телефона, управлявам ги от телефона.
Остава ли Ви свободно време и какво обичате да правите тогава?
Своодно време ми остава след кампании, през зимата. Обичам да го запълвам с екскурзии. Пътувам много, на нови места, дори и в България. Не е задължително да е в чужбина. Това е нещо, което ме зарежда. Хубаво е човек да ходи, да гледа, пътуването обогатява много.
Какви са жертвите, които една дама трябва да направи, за да стане успешен земеделец?
Не само дамите, а всеки човек, занимаващ се със земеделие, жертва свободното си време с децата, семейството, близките хора. Това не е само в земеделието, на много места е така. Но намираме баланс - и за работа, за почивка, развлечения.
Надявате ли се дъщерите Ви някой ден да тръгнат по Вашия път?
Всяко дете трябва да поеме по своя път. В моето семейство родителите ми никога не са ме притискали, не са ми показвали пътя. Аз съм си го избрала и не съжалявам, дори напротив. Тази пролет, когато въведоха извънредното положение, го осъзнах с пълна сила. Когато всички си стояха по къщите, затворени, не можеха да излизат, ние - земеделците, не се спряхме. Тогава взимах децата с мен на полето, на въздух.
А на тях харесва ли им Вашата работа?
Интересно им е. Когато в детската градина и в училище им задават въпроса: "Майка ви какво работи?", те отговарят "Мама кара трактор". Забавно е. На тях им харесва. Постоянно искат да идват, особено по жътва, да се качват на комбайните, на тракторите, впечатлени са от голямата техника. Но в никакъв случай не бих казала, че искам да се занимават с това, а по-скоро с това, с което на тях им е добре. Както и с училищата. Сега са още малки, но когато дойде време за кандидатстване, много ще настоявам те да имат мнение.
Какво бихте посъветвали дамите, които тепърва прохождат в земеделието?
Ако чувстват, че това е тяхното поприще - смело напред!
;void(0);){kind=link}