Всеки ден Десислава Кабурова прави изкуство от ново поколение в своята оранжерия. Така зеленчукопроизводителката и агроном определя своята работата.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Деси е собственик на 10 дка модернизиран оранжериен комплекс в землището на село Мало Конаре, община Пазарджик, построен през 2019 г. по холандски модел. Всеки ден тя работи активно и прецизно върху отглеждането на качествени краставици, които са единствената култура в стопанството ѝ. Пред Агри.БГ красавицата агроном разкрива технологията в модерното стопанство и тайната на щастието в нейния живот.

Разкажете ни какво е да ръководиш модерна оранжерия и как се захванахте с това?

Смятам, че когато си се образовал и специализирал в дадената сфера, няма невъзможни неща. Когато си обичаш работата и влагаш чувства в нея, тя не ти тежи. По професия съм агроном „Растителна защита“ и смело мога да кажа, че много съм щастлива, че имам възможността да работя по професията си и то в нашата държава. За мен агрономията е не е само да познаеш коя е болестта или да откриеш неприятеля по културите.

Агрономията е цяло изкуство. Изкуството да умееш да разговаряш с растенията. Като погледнеш дадено растение, да знаеш какви проблеми има то, от какво се нуждае, има ли някакъв стрес.

Аз и съпругът ми се занимаваме със земеделие от 13 години. Започнахме със зърнено-житни култури - 300 дка в землището на село Мало Конаре. И така всяка следваща стопанска година декарите започнаха да се увеличават. Земеделското стопанство при нас не е унаследено. Семейният бизнес сме го изградили двамата, с много любов, труд, единство и постоянство.  

Каква е Вашата роля в семейния бизнес?  

С моя съпруг сме си поделили работата. Той се занимава предимно със зърнено-житните култури на полето. На мен пък оранжерийният комплекс ми е приоритет. Когато вляза сутрин в комплекса и си видя растенията, аз просто се презареждам. 

Каква е технологията, по която работите?

Оранжерията ми е от холандски тип, т.нар. ново поколение оранжерии в България. Растенията се отглеждат в саксии, напояването и храненето им се извършва чрез компютър, като хранителните елементи се внасят в растението чрез капково напояване.

Управлението е лесно като детска игра, стига да имаш мобилен телефон или компютър до теб. 

И така всеки ден според стадия на развитието на растенията, външната и вътрешната температура на въздуха, влажността на въздуха вътре в самата оранжерия правя анализ за деня и решавам какви точно параметри да задам на компютъра за хранене, системата за мъглуване, отопление или охлаждане в зависимост от сезона.  

Но комплексът не е само компютри -  иска си и работна ръка, която да обгрижва растенията.

И тук идва „моят железен екип“ – дамите, с които работя. Те имат също много важна задача, за да успеем да произведем всички заедно най-вкусните български краставици от село Мало Конаре. Манипулациите като култучене, връзване, увиване на самите растения ги извършват жените. 

Трудно ли се отглеждат краставици?

Отглеждането на краставици не е за всеки. Това е най-динамичната и интензивна култура според мен. Когато сме в активен сезон на беритба, работата наистина е много. Всеки ден култучим, връзваме, берем, пакетираме и палетираме в манипулационната зала и чак тогава продаваме. 

Отглеждането на краставици не е за мързеливи хора, иска се сутрин да станеш рано и да започнеш. 

С какво Вашето производство е уникално?

На първо място с вкусовите качества на самите краставици. Не правя компромис с качеството на продукцията. Винаги съм държала на висок стандарт на производство. Краставиците са сертифицирани за висок стандарт на качество. Избирам най-добрите семена, залагам винаги на фирми производители на семена, наложили се във времето, имащи история. Държа сортовете да са висок клас на устойчивост срещу заболявания.

Инвестицията в скъпи семена спестява грижи занапред.

Въпреки че отглеждам краставиците конвенционално, прилагам и много биологични методи за борба срещу неприятели, а от тази година започвам и употребата на био агенти. Преди няколко дни засадихме втората реколта от краставици за тази година. Понеже се колебаех на кой сорт да заложа, направих експеримент - взех семена от три топ фирми на пазара.

Къде пласирате продукцията си?

Продаваме 50% на големите хранителни вериги, а останалите 50% - на търговци, които предлагат нашата продукция по борси и стокови тържища в общините Пазарджик и Пловдив.

Остава ли Ви време за Вас като дама и какво обичате да правите извън земеделието?

Получават ми се нещата до момента. Не се ограничавам в нищо, свързано с женската красота. Глезя се в салони за красота, обожавам да се гримирам и сама. Това е моето хоби и слабост. Вярвам, че усещането за естетика си личи във всичко, което човек прави. Не се чувствам смазана от работата, не защото е малко, а защото ми носи наслада. Всичко, което правя, е мой избор и желание, това е рецептата за щастие.
 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Дамите в селското стопанство: Иванка Иванова

Дамите в селското стопанство: Мая Попова

Дамите в селското стопанство: Цеца Вангелова