Картоф и любов са думите, с които Иванка Иванова от Самоков обобщава живота си. Определя себе си като идейна, комуникативна и отдадена на каузи личност, изявявала се като фотомодел, търговец с бутикови стоки и ред други занимания, но истинското ѝ призвание са картофите и семейството. Към предаваното от поколения земеделие тя привлича и своя съпруг, а децата им са истински щастливи на картофената нива.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Днес Иванови обработват над 400 дка. Произвеждат семе и картоф за консумация. Пред Агри.БГ Иванка Иванова разкрива тайната на добрия картоф и успешния семеен бизнес.

Кога се появи любовта Ви към картофите?

Аз съм трето поколение картофопроизводител. Дядо ми е основоположникът на семейното земеделие. От дете съм го приела като мое занимание и не съм си и помисляла да се занимавам с друго. Никога не съм работила за някой друг. Когато завърших училище, исках да си изкарвам парите сама и казах на баща ми, че отивам да работя в една таксиметрова фирма, а той ми отговори, че ще дойде с трактора да ме прибере. Вместо на такси се качих на трактор и така. Още от дете обичам да ги управлявам.

Как стана така, че привлякохте и съпруга си към земеделието? Как разпределяте ролите си в семейния бизнес?

Съпругът ми беше военен. Живеехме в София. В един момент трябваше да го разпределят по работа в друг регион, а аз бях бременна с второто си дете и решихме, че се прибираме в Самоков и започваме собствен бизнес. На него много му се отдаваше, и преди това обичаше да се занимава с тази работа покрай баща ми. Така преди шест години започнахме собствен бизнес.

С мъжа ми се разбираме само с поглед, докато се разминаваме с тракторите, много често и работниците ни се чудят. Без тази хармония, щеше да е невъзможно да постигнем това, което имаме.

Аз карам натоварените ремаркета със семето, а мъжът ми - големите машини. Повечето работа си я вършим сами, много добре се стиковаме. Нямаме много работници.

С какво Вашият картоф е уникален?

Нашият картоф е създаден с много любов. Това е най-важното. Ние сме семепроизводители и разполагаме с голяма гама от сортове. Предимно по-късни сортове за нашия регион, а ранните са за по-топлите райони, Пазарджик и други. Отделно произвеждаме картоф за прясна консумация. В производството има много специфики и те се учат с времето.

Споделете някоя от спецификите при отглеждането на тази култура?

Почвата, на която расте, например е много важна. В Самоковско тя е много добра за картофи, особено в Алино.

Канеленогорската почва е най-хубава за картоф, а не черноземната. При нас тя се смесва и със смолници, което дава още по-добър резултат.

На по-ранните семена, които са по-нежни, не слагаме листни торове с азот, а с фосфор. Към края на вегетацията прилагаме повече калций за заздравяване на кората и унищожаване на крастата. Има много изисквания, за да създадеш най-добрия картоф, но първото е да го правиш с любов

Децата Ви имат ли същата любов към земеделието?

Имаме две деца – момиче на 16 и момче на 6 години. Те са израснали с нас по полето. Дъщеря ни даже спеше в трактора като малка. Интересно им е много. Тук са много по-щастливи, отколкото в София. Тази година не успяхме да вземем работници заради COVID-19 и дъщеря ни много ни помогна. И на нея ѝ е в кръвта. Проявяват, разбира се, интереси и към други области, каката учи софтуер и хардуер, подкрепяме я.

Нивите Ви дават много картофи, но какво Ви отнема тази работа? Кое е най-тежкото в нея? 

Работата само ми дава - удовлетворение, хармония, препитание. Ние сме осигурили механизиран процес на нивата и в халето. По-тежката част я поема съпругът ми. Най-много ме изморява бумащината, която става все по-голяма. Понякога наистина е много тежко - като започнем да садим, излизаме в 7 часа сутринта и се прибираме към полунощ. Отделно е домакинската работа. Есента, когато почнем да го вадим, ставам два часа преди работниците, подготвям храна, вода... Да, често се чувствам изморена, но не и ощетена.

Дамите в селското стопанство: Мая Попова

А как си почивате и с какво се занимавате в свободното си време?

Много трудно ми е да се сдобия със свободно време. Отдавам цялото си време на децата, семейството и картофите. Време за себе си почти нямам. Питала съм се: "Ако имам, какво ще го правя?!". Вероятно ще се наспя един ден и после ще се върна в стандарния си ритъм, няма да издържа. 

Обичам да общувам с хора, много присърце приемам идеи, каузи. Така се изявих и като модел. Една приятелка, която управлява козметичен бранд, ме помоли да се снимам на корицата на едно списание, рекламирайки бранда. Впускала съм се в ред странични дейности, защото обичам динамиката и най-вече да се чувствам полезна.

Ако погледнем в бъдещето, пак ли ще видим лехите с картоф в стопанството Ви или ще има и изненади?

Картофът със сигурност ще си е там. Много ни върви с него, а и за мен отглеждането му е наследствен дълг и съхраняване на традиции.

Баща ми беше първият в района, който получи документ за качество, възпроизвеждайки семето Елит от Елит. В нашия род картофът се е превърнал в ген.

Есента, когато събираме продукцията, си казваме, че догодина ще засадим още нещо. Мисля, мисля и напролет пак картофи. Има хора, които се ориентират в производството спрямо ставките. Ние винаги сме гледали картоф, от това си разбираме и правим качествена продукция. Но може би ще има и още култури за в бъдеще.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Дамите в селското стопанство: Цеца Вангелова

Дамите в селското стопанство: Милена Горанова

Дамите в селското стопанство: Елен Сабатини