На няколко минути от центъра на София се намира семейна фирма „Симо и фамилия“. Вече почти четвърт век задружната фамилия отглежда животни в едно от малкото стопанства на територията на Столична община.
На Габриела Тодорова, която е последно поколение от семейната верига, определено повече й отива да стои в центъра на големия град. Тя обаче избира да помага в семейното стопанство и това не я притеснява. Младото момиче има розови ботуши, с които ходи из обора, но няма розови очила за реалностите в земеделието и живота на село.
„Колкото е да си близо, само на една ръка от София, това е истинският живот за мен. Да си на село, да ядеш чиста храна. Така съм израснала самата аз и се надявам, ако имам деца един ден, и те да пораснат така“, споделя Габриела за Агри.БГ.
В момента в семейното стопанство се отглеждат 50 крави и 50 овце, 10 прасета и много птици - кокошки, пуйки, патици и гъски.
За лична употреба в градината през лятото растат всички зеленчуци, от които има нужда един дом - картофи, краставици, домати и т.н.
В стопанството е заето цялото семейство, но тежестта пада на бащата, бабата и дядото на Габи. Нея специално вкъщи я наричат „връзки с обществеността“, въпреки че често се налага да влиза при добичетата.
„Представям нашата дейност, защото искам да популяризирам това, че младите хора могат да се занимават с животновъдство. Моите задължения включват от купуването на фураж на животните и събирането на балите от полето до транспортиране на поръчките до клиентите“, споделя тя.
Габриела е направила първото фермерско училище в региона и дори вече има желаещи да включат децата си за предстоящото лято.
„При нас идват деца, които, за съжаление, са откъснати от селския живот и никога не са виждали животинки на живо. Опитвам се да им показвам нагледно какво се случва в обора и кошарите, какви са плюсовете и минусите на едно малко стопанство, което със собствени сили се опитва да оцелява“, разказва момичето, което през миналата година е завършило „Социални дейности“ в Софийския университет, а в момента учи право в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Във фермерското училище децата хранят и поят животните, помагат с работата. „Четем български народни приказки, опитваме се да говорим без чуждици, колкото и да е трудно за малчуганите. Представям им песни от Шоплука и им разказвам за фолклорните области в страната, носиите и традициите в различните региони. Общо взето, цялото народно творчество, бит и култура, които са събрани и аз познавам като дете, което е израснало на село, се опитвам да предам на нашите малки гости.
Това е „романтичната“ страна от стопанството, животните обаче си искат своето.
Повечето крави са месодайни, само няколко са млечни. С приходите от продажбата на млякото стопанството покриват разходи от първа необходимост - като храна за животните, горива и други. „Истината е, че много трудно се оцелява. Има едно постоянно репресиране от страна на държавата към малките земеделски стопани, които не работят с милиони от еврофондове и не точат пари, а просто се опитват да запазят това, което са наследили, и да го предадат на следващите поколения“, казва Габи.
Трудностите, които имат всички техни колеги в страната, не подминават „Симо и фамилия“ - високите цени на фуражите, трудното изкупуване и реализиране на продукцията.
Семейството разполага с 300 дка, на които пасат животните. „За съжаление, в нашето землище нямаме много общински пасища. Това е един от големите проблеми, които срещаме – разпределението на пасища, ливади и мери. Има една голяма борба с арендаторите, които, за съжаление, са превзели общинските земи“, споделя младата дама.
От млечните крави се реализира домашен кашкавал и прясно мляко, от овцете се продават предимно агнетата.
Габриела се надява, ако има възможност, да превърне бутиковото стопанство в истински бизнес, да развие фермерското училище и дори да изгради база, където да отсядат малките фермерчета. Освен това иска с времето да увеличи броя на прасетата, които отглеждат.
„Не може всички да сме IT специалисти. Трябва да има хора, които се занимават със създаването на храни, а ако са млади, е още по-добре. Когато им се дава знание навреме, те го приемат за чиста монета, не са обременени от други проблеми, които изскачат след това. Все повече ще се търсят истинската храна и животът на село, този начин на общуване между хората, благодарение на който нашият български дух се е запазил толкова години“, убедена е Габриела.
Тя уверява, че няма нищо срамно в това да отидеш вечер на дискотека, а пък през деня да ринеш на кравите. „За мен това показва колко широко скроен човек си и колко не ти пука от границите, които определят къде трябва да бъдат младите хубави жени", категорична е Габриела Тодорова.
За човека до себе си в бъдеще тя има ясна визия – трябва да е някой, който държи на думата си, да надграждат заедно и да е повече мъж от нея.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
;void(0);){kind=link}