Земеделието е начин на живот за Мая Попова от Петрич. Израснала с тежката работа по тютюна, в годините на прехода тя и семейството ѝ виждат сигурност и спасение в зеленчукопроизводството. Днес семейство Попови има 53 дка оранжерии с домати, краставици и пипер и 400 дка производство на открито край Петрич. Но за Мая това не е просто бизнес, а призвание и начин да вложи себе си в нещо добро. А какво по-добро от това да създаваш истинска храна?!

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Пред Агри.БГ родната зеленчукопроизводителка разказва за дългия път, който е изминала, за да постигне модернизирано и успешно стопанство.

Как започна историята на Вашето земеделие и трудно ли Ви беше като жена?

Аз съм от село и родителите ми винаги са се занимавали със земеделие. Дълги години гледахме тютюн и е имало моменти, в които спяхме на нивата. Ставахме в три часа да берем тютюн. После въведоха т. нар. домати на акорд и моето семейство се захвана с това. Аз винаги съм била с тях и съм помагала. 

Историята на бизнеса ни започна от моя свекър. Той е дългогодишен агроном, един от най-известните в района. През 1992 г. той закупи една малка оранжерия и постепенно започна да я разраства. Тогава бяха мътни години на преход, ние бяхме младо семейство с малки деца, без работа. Аз учех за медицинска сестра, а съпругът ми - за военен във Велико Търново.

Решихме, когато всичко навън се тресе, ние вътре, в семейството, да се обединим и така се захванахме със земеделие. 

Дадохте пример как в трудни времена земеделието ви е спасило, важи ли това и днес?

Да, ние сме били аграрна държава и земеделието ни е било успешно и винаги в помощ на хората. Още в първите дни на пандемията от коронавирус ми звънна един колега с думите: “Помагай ми, имам вече домати, а няма на кого да ги продавам“. Хората бяха много стресирани. Тогава се развълнувах и написах на министър Танева:

„България винаги е била аграрна страна и земеделието ни е изваждало от кризи. През 1918 г. е имало също пандемия, тогава пак родното производство ни е извадило от кризата. Трябва да се фокусира вниманието върху сектора, който беше пренебрегван дълги години и много хора се отказаха“.

Защо заменихте зеленчуците на полето с жито?

Да, отказахме се от зеленчуците на полето, сега на откритите площи отглеждаме само жита. Преди това сме гледали лук, ягоди, зеле, но пазарите ни много се свиха и българската стока не се търсеше. Решихме, че по-изгодно ни е да гледаме жито на открито, което е с по-малко разходи, отколкото зеленчукопроизводството.

Дамите в селското стопанство: Цеца Вангелова

А каква е Вашата роля в семейния бизнес и как я съчетавате с ангажиментите Ви на жена и майка?

Мъжът ми е агроном, а аз се занимавам предимно с мениджмънта – документация, работници. Включвам се и в самото производство. Тази работа ме зарежда. Отделно, винаги съм се стараела като съпруга и майка за семейството и домакинството. Децата сега пораснаха и ми е малко по-спокойно, но животът ме научи да изпълнявам много и различни функции.

Децата ми бяха много малки, когато стартирахме бизнеса, те израснаха с мен на полето.

Сега имат отношение към земята и труда, но тръгнаха по свои пътища.

Зеленчукопроизводството ли е Вашият път и какви планове имате в тази посока?

Зареждам се от земята. Физически се изморявам, но не мога да кажа, че някога съм си мислила, че не искам да се занимавам със земеделие. Обмисляла съм да разнообразим бизнеса, за да може да се подсигурим финансово, но никога не съм искала да се отказвам.

На по-големия ни обект имахме две стари оранжерии. Ние поехме бизнеса от моя свекър, без никакви пари и техника. Постепенно направихме два проекта. Първият беше за малък трактор, после купихме още два, а през 2017 г. направихме нова, модерна оранжерия с компютър и пълна автоматизация. Следващата ни стъпка е да подновим и другата стара оранжерия. 

Колко важна е модернизацията в едно производство?

Тя е много важна. Откакто ни е качена едната оранжерия на компютър, мога да я управлявам и през телефона си дори.

Дистанционното управление ми дава възможност и време да мисля и за други неща. Работата ми е много по-оптимизирана.

Спестявам и от разходи за труд. Доматите ми, които са в модернизираната оранжерия, тази година имат малко по-ниска себестойност. Много по-добро качество постигнахме и се наложихме на пазара по-бързо.

Дамите в селското стопанство: Милена Горанова

Къде реализирате продукцията си?

Предимно на борсата в Кърналово. Имаме търговци, с които работим от години, те доставят стока из цялата страна. Тази година бях решила, че ще продавам онлайн, ако пандемията ни ограничи, но ние имаме големи количества и бихме реализирали много малка част от тях на директния пазар.

Какво още искате за себе си, за бизнеса и за земеделието като цяло у нас?

Това, което върша, ме прави щастлива. Това, че децата ми се реализират и са добре, също ме прави щастлива. Изобщо, аз съм щастлив човек и не искам много. Самият факт, че съм на открито, ми носи радост. Не си представям да се затворя в офис и да гледам едни цифри, не мисля, че това нещо ще ми донесе удовлетворение. Тук слагаш едно семенце и накрая виждаш резултата, нещо истинско е, не е имагинерно. 

При мен водеща не е печалбата, макар че това е препитанието ни, а усещането, че си намерил своето приложение.

Това, което единствено ни трябва на нас, фермерите, е защита на пазара, не толкова и субсидии. Важно е да знаем, че има къде да отиде произведеното и то ще бъде справедливо оценено. 

Мислила съм си много пъти, че ако изведнъж премахнат субсидиите, ще се види кой е фермер и кой не. Истинският фермер иска да работи земята си и да се радва на това, което е създал. За него трябва да отиде подпомагането.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Дамите в селското стопанство: Елен Сабатини

Дамите в селското стопанство: Маргарита Найденова

Дамите в селското стопанство: Сиана Тончева