Само на 25 години Евелин Зафирова е открила щастието в семейната ферма „Радевите“ в град Перник. По професия музикален мениджър тя напуска столицата, търсейки свободата извън панелката. Днес нейните песни ехтят на природната сцена – поляни, ливади, във фермата, сред овцете и конете.
Завърших Националното музикално училище „Любомир Пипков”, специалност "Народно пеене". След това много настоявах да продължа с музикален мениджмънт в НБУ, но никога не съм го работила.
Живеех в София от малка, макар че съм родом от Радомир. След като завърших, установих, че не мога да бъда затворена в апартамент, това не е моето място и се върнах в родния град. Така се запознахме с мъжа ми и се озовах тук. Пея постоянно и навсякъде, на всеки.
И във фермата при овцете пея. Аз пея – те блеят, разбираме се.
Фермата е на моя свекър. От около три години съм част от нея. Имаме 200 овце. Те са местна порода кръстоска с Лакон. Идеята е да претопим стадото и напълно да преминем към Лакон.
Имаме и 300 дка земя. Половината е обработваема, другата половина - пасища и ливади за животните. Вече ги пускаме на паша. Слава Богу, овцете са добре, нямат болести, отгледаха чудесни агнета.
Имаме и пчелин от около 80 кошера. Разположен е в планината Голо бърдо, която е изключително богата на билки. В началото кошерите са били само пет, наследство от прадядото на моя свекър, но той ги е увеличил. През 2017 г. спечелихме проекти по подмярка 6.3 и от миналата година пчелинът работи с пълния си капацитет.
Обработваемите ни земи са с люцерна и сега обмисляме да засеем една малка площ с просо за продажба. Интересно ни е да видим какъв добив ще даде, понеже културата не е полулярна в този регион.
Дамите в селското стопанство: Рая Неделчева
Основно аз се занимавам с продукцията. Тъй като реално цената на млякото не покрива нищо, решихме да започнем да правим кисело мляко и сирене. Аз ги правя. Млякото го приготвям вкъщи по рецепта на баба ми, няма никакви консерванти и стабилизатори. Сиренето също е по стара семейна традиция – с мая. Единствено кашкавала правим в една мандра наблизо.
Продаваме на близки и познати основно. Имаме си редовни клиенти. Направих фейсбук страница на фермата преди около месец и доста хора започнаха да си поръчват през нея. Маркетингът определено има значение.
Но ние сме малка ферма, продукцията ни е уникална и е за малък пазар. Произвеждаме около 20 кофички мляко на ден. За нас качеството е по-важно. Евентуално в бъдеще ще изградим една малка мандра.
Неочаквано беше, че имахме много поръчки за агнета около Великден въпреки извънредното положение. Хората си мислят, че ние постоянно имаме месо и едва ли не складирани наличности в хладилника. Някои се обаждаха до последно, но всичко беше вече запазено. Обикновено продаваме агнешко за празници, за банкети в по-големи количества, но и сега, въпреки карантината, много хора ни потърсиха.
Дамите в селското стопанство: Малинка Николова
Нямаме някакви космически печалби, но нямаме и загуби. Искаме да се развиваме, но не за сметка на качеството, не в огромни мащаби.
Не мисля да си търся друга работа, искам да развием това, което имаме и което ни прави щастливи.
Моят свекър е градил фермата в продължение на много години и се чувствам длъжна да продължим дейността. А и много ми харесва. Като казвам ние, имам предвид аз и дъщеря ни Вяра. Съпругът ми работи и няма време за фермата, така че ние сме фермерките в семейството.
Животът тук ми се отразява много добре. Изобщо не ме притеснява, че сега нищо не работи, нищо не ми липсва, защото на мен не ми е скучно. Във фермата сме всеки ден. Дъщеря ни скоро ще стане на една годинка. Тя постоянно е покрай животните. Мисли агънцата за котки. За нея също е добре да расте така, сред живата природа, свободно.
Животните много ни зареждат. Имаме също коне и овчарски кучета. Те се отглеждат единствено заради страстта на семейството. Имам си любима кобила, която се казва Блонди, защото има рус перчем. Дъщеря ни също много обича конете. Гледам да я приближавам повече до тях. Те са различни, много обаятелни животни.
Няма минуси за мен. В началото, когато казах на приятелите си, че заминавам в провинцията, те се чудеха ще се видим ли пак, беше им странно. Но ние не живеем в различен свят. София е съвсем близо, мога да пътувам винаги. Но спокойствието и хармонията тук ме правят истински щастлива, а от това, което произвеждам, се чувствам пълноценна.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Дамите в селското стопанство: Ани Петрова
Дамите в селското стопанство: Пенка Влахова
Дамите в селското стопанство: Анна Боянова
;void(0);){kind=link}