Малинка Николова е финансов консултант, експерт в сферата на възобновяемите енергийни източници и земеделски стопанин, отглеждащ 200 дка лавандула, бял равнец и лайка. Занимава се и с пчеларство, като идеята за това се заражда естествено - пчелите помагат за по-доброто опрашване на културите. За нея селското стопанство е терапия, разтоварване и отговор на най-важните житейски въпроси. Признава открито, че дамите са често пренебрегвани и недооценявани в този мъжки сектор.
Разкажете ни повече за Вас.
Аз съм от София - типичен представител на шопска фолклорна област. Родът на баща ми е от шопските села. Метнала съм се основно на него. И мога да кажа, че всички вицове са верни. От тук идва и интересът ми към земеделието. Учила съм съвсем различни неща и основно се занимавам с друг бизнес, защото се оказва, че земеделието е доста скъпо. Основната ми професия е консултант по финансиране и възобновяеми източници на енергия. Освен това имам и обществена дейност. Председател съм на Българска соларна асоциация. По образование съм инженер и финансист. Завършила съм Техническия университет - електроинженер, после учих финанси в Селскостопанската академия в Свищов. Сега завършвам Университета по архитектура, строителство и градоустройство (УАСГ) - енергийна ефективност в строителството. Знанията са необходими на всички и всеки трябва да продължава да учи през целия си живот и да се развива в различни посоки.
Кога решихте да се занимавате със земеделие?
Интересът към земеделието винаги е бил в мен. Много ми харесва да съм близо до земята, до пчелите. Прадядо ми е бил много голям земеделски производител навремето - един от най-големите в Софийска област. Прабаба ми е била видна пчеларка. А до последно и баба ми, и дядо ми се занимаваха със земеделие и животновъдство в домашното стопанство. В детството, на село, всички се занимавахме с животните, ходехме да вадим картофи, да берем грах. Винаги ми е харесвало. По някое време реших, че мога да опитам и със земеделие.
С какви култури поставихте началото?
Започнах с малка нива с лавандула през 2010-2011 г. После смених лавандулата с други етерично-маслени култури, защото считам, че има голям потенциал в планинските райони. Моето стопанство е в необлагодетелстван планински район, в община Костинброд, село Градец. Земята е много неплодородна. Тя е шеста, осма, десета категория. Единственият шанс да се случи нещо промишлено там са някои от етерично-маслените култури. Точният избор на култура за мен дойде от това, че в земеделието и природата като цяло, нещата би следвало да спазват естественото си развитие. Да не се опитваме да отглеждаме култури, които изискват огромни усилия откъм подготовка на почвата. Каквото вирее в биосъстояние там, това е подходящо да се отглежда и култивира, за да се случат нещата по естествен начин.
Дамите в селското стопанство: Пенка Влахова
С какви култури продължихте?
Засадих и бял равнец - това е многогодишна култура, полезна за много заболявания, за укрепване на имунитета. От нея може да се извлича масло, да се консумира като чай, да се правят отвари, промивки, да се прави извлек - доста богата функционалност има. Аз добивам масла и суха маса. Предишни години отглеждах и лайка за етерични масла. Тя също добре вирее в нашите условия. Правя и експерименти. Две години опитвах да гледам картофи. Засега го правя само за собствена консумация и за семе. Не успявам засега да нацеля точната комбинация, но продължавам. Тази година ще опитам с друг сорт картофи, по малко по-различна технология.
След като започнах да засаждам културите, потърсих начин за повишаване на добивите им. Един от най-добрите начини, които научих, е естественото опрашване от пчели. Затова започнах да отглеждам и пчели. Учих се две години, след това се осмелих да се занимавам по-сериозно - закупих оборудване, пчелни семейства и започнах.
Колко голямо е стопанството и как се справяте с грижата за него?
В момента то е около 200 дка, но варира всяка година, защото участвам в разпределение на масиви. Моят род има 120 дка собствени земи, останлото са площи, които не се ползват. Работим с баща ми, защото той е квалифициран да управлява техниката. Аз, с моите 48 кг, не се справям с трактора, косачката. Не ми е по силите. За съжаление, в шопския край наета работна ръка е почти невъзможно да намериш. Хората работят обикновено в София, на никой не му се занимава със селско стопанство. Пословичният мързел на шопите е издигнат на пиедестал. Така че използваме приятели, познати, роднини. Който може, се вклюва и помага. Без помощ от приятели и роднини няма как да се справя.
Къде намирате пазар за продукцията си?
Това е една от най-трудните части в земеделието. Препятствия има на всеки етап, но що-годе преодолими. Пазарът обаче е доста труден. Земеделието в България е населено с прекупвачи. Затова за момента съм се насочила към продажби на дребно. Продавам онлайн, също на познати и приятели.
Дамите в селското стопанство: Десислава Гунчева
Как се чувствате като жена в сектор, доминиран от мъжете?
За съжаление, на всяка крачка срещам трудности с това, че съм жена. При закупуване на семена и разсад, при намиране на преработвателно предприятие, на пазара. При самата обработка жените нямат никакво предимство, защото това е мъжки сектор. Странно защо е така, но е факт. Дамите трябва да преодоляваме много повече трудности. Много ни подценяват, нужно е да се доказваме навсякъде и то дълго време. А ние, жените, сме доста приспособими към този сектор, защото той е разнообразен, изисква много добра организация. Ние сме много по-организирани от мъжете и мислим едновременно в повече посоки. Можем да обхващаме цели процеси, да направим план и да го следваме, защото сме търпеливи и упорити. Вярвам, че ще дойде скоро времето, когато ще има все повече жени в земеделието и най-накрая ще бъдем оценени наравно с мъжете.
Занимавате се с много неща едновременно, в кое от тях Ви е сърцето?
В земеделието. Ако не беше там, много отдавна да съм се отказала. В земеделската работа най-много ми харесва удовлетворението, че правиш нещо важно. Да отгледаш нещо с двете си ръце, със знанията и уменията, които имаш, е безценно. Хората, които сме в градовете и сме се откъснали от земята, сме го загубили вече. Забравили сме удовлетворението да свършиш нещо и да видиш резултата от своята работа. Бих го препоръчала на всички. Сега хората изпадат често в бърнаут, търсят себе си, плащат хиляди левове за самоусъвършенстване. Отидете на село, вземете си една нива, отгледайте една реколта и ще видите, че всичко останало няма смисъл. Това е по-голяма терапия от всичко. Това за мен е начинът за разтоварване.
Намирате разтоварване там, където много хора виждат само тежък физически труд...
Аз нямам време за много неща, но мозъкът ми си почива, когато съм на нивата и при пчелите. Много мои приятели ми звънят от ранна пролет и ме питат какво ще правим тази година. Защото искат да си починат емоционално и психически чрез физическата работа. Физическата работа е наистина сериозна. Белият равнец, който ми е най на сърце, е 17 дка. Дори обхождането по редовете е повече, отколкото всеки минава по пътеката на фитнеса за един месец. Да не говорим за натоварването - навеждаш се, изправяш се през две крачки. И то по естествен начин, а го има и удовлетворението, че вършиш нещо. Икономиката на България е съставена 70% от сектора на услугите. Удовлетворението там е почти 0. Няма момент, в който да се обърнеш и да видиш продукта и да му се зарадваш. Докато в земеделието това се случва на всеки етап. Всяко порастване на насаждението с два сантиметра носи удовлетворение.
Дамите в селското стопанство: Светлана Мирчева
Какъв съвет бихте дали на дамите, които сега навлизат в селското стопанство?
Много добре да го обмислят. Да си дадат сметка имат ли подкрепа от близките си. Работата не може да се върши от сам човек. Колкото и пари да имаш, не е достатъчно. Трябва ти и подкрепа. Ние, дамите, започваме с крачки назад след мъжете, когато влизаме в сектора. Нека използват предимствата, които имат. Повече четене, повече проучване на секторите, които са избрали. А това една жена го прави много успешно винаги. Трябва да са много упорити, да не се отказват, защото в крайна сметка ще се случат нещата по най-добрия начин. И много търпение. Човек понякога трябва да потисне егото си, емоциите си, да ги остави на заден план, за да може да изпълни целта си.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Малинова мечта с дъх на лавандула и рози
Как се отглежда бял трън и къде намира пазар?
;void(0);){kind=link}